Превзет е Плевен

[НеОняДето...]

В ранните утринни часове на 10 декември 1877 г. части на Плевенския гарнизон правят опит да преминат р. Вит между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия. Руските войски в района и своевременно прехвърлените подкрепления осуетяват този опит. Около 14 ч. на същият ден раненият Осман паша Гаази, командващ гарнизона, се предава. След близо три месечна обсада неговият корпус е без продоволствие, изгубил е всякаква перспектива и неколкократно отстъпва числено на обсаждащите. Така се слага край най-мащабното и кръвопролитно сражение в Руско-турската Освободителна война. Днес в Плевен тържествено ще бъде отбелязана 130 годишнината от боевете за града.

[veselin velikov]

"Като преодолява първоначалното си стъписване, турската армия бързо се прегрупира за упорита отбрана. Голяма турска армия, предвождана от опитния военачалник Осман паша се прехвърля от Видин в Плевен, където организира стабилна кръгова отбрана и отблъсква успешно две атаки на руските войски. Третата атака, в която загиват хиляди руски и румънски войници, също завършва с провал. За превземането на Плевен руската армия съсредоточава големи сили начело с ген. Е. И. Тотлебен, който организира продължителна плътна блокада на града.

Междувременно турското командване започва да прехвърля една голяма 40-хилядна армия начело със Сюлейман паша шрез Шипченския проход на Стара планина в помощ на обсадените турски войски в Плевен. През м. юли тази армия влиза в ожесточени сражения с малочислените войски на ген. Гурко край Стара Загора и им нанася тежко поражение. В тези битки участва и Българското опълчение, което получава първото си бойно кръщение. Руската армия се оттегля и заема отбранителна позиция в района на връх Св. Никола. Боевете за Шипченския проход стават главно съсредоточие на войната. Отбраната му е поверена на ген. Н. Г. Столетов, който разполага с 5500 руски войници и пет български опълченски дружини. През жарките дни на м. август 1877 г. защитниците на прохода водят яростни драматични сражения с настъпващия противник. В най критичния момент на 11 (23), благодарение на пристигналите подкрепления, те успяват да отблъснат войските на Сюлейман паша, което има важно значение за хода на вийната.

Към края на годината положението на блокираната турска армия в Плевен става безизходно. На 28 ноември (10 декември), при опит да пробият обсадата, войските на Осмаш паша губят сражението и са принудени да капитулират. Падането на Плевен в руски ръце бележи повратен момент в хода на войната. Оттук нататък руската армия предприема всеобщо настъпление. При сурови зимни условия тя преминава през Балкана в Южна България и се насочва в две направления: към София на Запад и към Одрин на Изток. Отрядът на ген. Гурко минава през Арабаконашкия проход и на 23 декември 1877 г. (4 януари 1978 г.) влиза в София, след което незабавно се устремява към Пловдив. Другият руски отряд начело с ген. Радецки и ген. Святополк-Мирски, разделен на две части, атакува турските позиции на Вейсел паша край Шипка - Шейново. След упорити боеве, в които участва и Българското опълчение, съпротивата на противника е сломена и руската армия бързо се устремява към Одрин. Пътят за Цариград остава открит. Османската империя е пред пълен разгром."