135 лет со дня смерти Васила Левского

[лорра]

Удобната лъжа срещу неудобната истина
[18-02-2008] от Цанко Живков

Имало ли е предателство, предшествало залавянето и гибелта на Васил Левски? Да, имало е! Най-напред го предава на турците бабаитинът самохвалец Димитър Общи. Предават го ония дейци на революционната организация, които са знаели за конвоирането на заловения, но още не разпознават Левски до Търново и сетне до София и не са предприели опити за освобождението му. После, при следствието и очните ставки в съда го сочат като главен комита някои от арестуваните членове на Ловчанския революционен комитет, надявайки се на по-снизходителни присъди. Вината е лична, на много хора, и колективна - на цяла организация. Но така вината остава разлята и безформена. Нужно е да се стовари върху едни плещи и една злодейска съвест. И Христос е бил предаден от много юдеи, отказали са се от него и част от учениците му, но посочиха само Юда. Българският Христос беше предаден от мнозина, но посочиха единствен поп Кръстьо, когото също нарекоха Юда. Той се оказа най-удобният, защото на мнозина ловчани беше и най-омразният. Той, далече преди Къкринската голгота на Апостола, без страх, с християнска грижа и съпричастност, дори от амвона, а също и с писмено слово укоряваше по-видните си пасоми, че вместо да служат за пример на останалите, сами не живеят по Божиите закони и човешките длъжности, двуличничат и алчнеят, не се грижат за бедните и болните свои братя и сестри. И както в приказката за горските животни: “Заю-зайще, лошо имище, дайте да го изедем!”, така се нахвърляха и върху поп Кръстьо. Той е и само той може да е предал Апостола. Дайте да го изедем! И го изядоха.... Истината, че попът не е знаел за пристигането на Левски в Ловеч, не се е виждал с него и не е имал уговорена среща в ханчето; че не е злоупотребил нито грош комитетски пари - тая неудобна истина не устройва никого, устройва ги удобната лъжа за неговото мнимо предателство. То ги освобождаваше от терзанията на гузните им съвести и ги окичваше с ореола (но и с народни пенсии и други облаги) на поборничеството в нова България. Подкладеното въгленче на клеветата, което не само чернеше, но и изгаряше, по-нататък се раздуха от историците Д. Страшимиров, З. Стоянов, Ст. Заимов и др. Обаче клеймото на позора върху поп Кръстьо по ужасяващо внушителен начин сложи патриархът на нашата литература, великият във всичко друго, написано от него - народният поет Иван Вазов, наричайки го “туй петно на храма”. Поетовата злъчна и пламенна тирада срещу беззащитния свещеник бе преумножена в читанките и христоматиите на българските деца, в душите и сърцата, в мировъзрението на широките слоеве от народа. И ела я разклати и изтръгни оттам, както се опитват неколцина съвременни хидалговци. (Хвала им!) Попът, нарочен за предател, умря на 43 години с проядени от охтиката гърди, но преди нея е изгризан от охтиката на клеветата.

Тая клевета се разля през десетилетията като кален порой и затлачи всички исторически и публицистични съчинения, изследвания, дисертации, енциклопедии. Та до ден-днешен! До току-що излязлата след смъртта на авторката проф. Крумка Шарова мухлясала нейна книга “Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски. Пътят на едно предателство”. И до скверния пасквил на художника Александър Стефанов “Левски".

http://www.novinar.net/?act=news&act1=d ... U3MDszNjM=

Кто может, перенесите тему в "Историю". Извините .

[НеОняДето...]

Васил Иванов - Дякона, наричан още Левски, а след смъртта си - Апостола, е обесен на 6/18 февруари 1873 г. недалеч от София, на няколко десетки метра от мястото, където е паметника му днес - там където бяха касите на бившето кино "Сердика". По традиция обаче, годишнината се отбелязва на 19 февруари.

За Левски са написани безброй страници и са изречени безброй думи. Но всъщност го познаваме и разбираме твърде малко. Прекалено голям е за нас. В трагичната му възвисеност липсва театралност, липсва фалш, какъвто българинът, заради вродената си проклетия, неизменно търси зад образа на героите си. Но у Левски няма нищо такова. Самотна фигура отвъд делничната суета на ежедневието, тачен като икона от поколения българи, това единодушно отношение към него като към светец може да се приеме за истинско чудо сред този народ, не отличаващ се с особена почтителност.

Единствената отплата, която пожелава за себе си - "гроба ми всеки да го знай" - остава неизпълнено. Ние не знаем къде е погребан. Не знаем дали го залавят заради нелепа случайност или е предаден и от кого. (Но е предаден, няма как да е иначе.) Дори не сме сигурни на каква възраст е, когато "със страшна сила" увисва на бесилото. В биографиите му пише, че е роден на 6/18 юли 1837 г. Но пред турския съд през януари 1873 г. той казва "...съм на 26-27 години".

Но това не е и толкова важно. Днес България с почит ще сведе глава пред паметта на своя "един син". И даже официозните речи, произнесени по задължение, няма успеят да отнемат нищо от тази почит. Просто Левски е недосегаем за всяка политическа конюктура - минала, днешна или бъдеща.

Бог да те прости, Дяконе.