95 Години - Балканска война 1912-1913 г.

[sashooo]

Страничка посвященная этому поводу. -> http://bolkanwar.com/
Аудио - "Шуми Марица" - гимн Болгарии до 1944 г.
текст Иван Вазов
музыка народная

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хей, към победа
славна да вървим!

Припев
Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Припев
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.

Припев
Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре.

[НеОняДето...]

музыка народная

Музиката, хм, не е "народная". Основната мелодия е от немска войнишка песен, леко, как да кажа, фриволна, а впоследствие е хармонизирана и приспособена към българския текст от един чешки композитор. Човекът се е казвал Шебек. Текстът също многократно е преработван - от първоначалния на Никола Жеков до окончателната редакция на Иван Вазов - последната през 1914 г.

[sashooo]

музыка народная

Музиката, хм, не е "народная". Основната мелодия е от немска войнишка песен, леко, как да кажа, фриволна, а впоследствие е хармонизирана и приспособена към българския текст от един чешки композитор. Човекът се е казвал Шебек. Текстът също многократно е преработван - от първоначалния на Никола Жеков до окончателната редакция на Иван Вазов - последната през 1914 г.

Е, като се има предвид, че не съм историк - може да ми бъде простено.

[НеОняДето...]

Като стана дума за Балканската война, на днешния ден – 11 март 1913 г. – Втора Българска армия под командването на ген. Никола Иванов, започва атаката на Одринската крепост. Считана за една от най-добре укрепените в Югоизточна Европа, Одринската крепост е щурмувана в две поредни нощи, като последователно е завзета Предната укрепена позиция, а след това - Фортовия пояс. Главното направление на атаката е през Източния сектор на отбраната. В състава на Втора армия са 3-та Балканска, 4-та Преславска, 8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска дивизии, всичките в непълен състав, като в тяхна помощ са придадени сръбските Тимошка и Дунавска дивизии, както и други армейски части – 93 710 българи и 39 527 сърби.

Боят е ужасен и кръвопролитен с непрекъснато следващи една след друга свирепи нощни ръкопашни схватки под ураганния артилерийски обстрел. Към 9 часа сутринта на 13 март всичко е свършено. Всяка съпротива е сломена, а полковник Гурко Мархолев, командир на Конния отряд, пленява във форта Хадърлък коменданта на Одринската крепост Шукри паша, докато кандидат-подофицер Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, побива българския трицвет върху джамията „Султан Селим”. Пашата предава сабята си на ген. Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. Никоя крепост не би могла да и устои.”

[master7]

Трудна и криволичеща е била съдбата българският химн.
На предложения адрес подробно е описано.Споменава се и руския химн.

http://protobulgarians.com/Kniga%20za%2 ... a-himn.htm

[master7]

http://varna.info.bg/1912.htm

Интересно е описана атаката на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие" през Балканската война.

[master7]

Трудна и криволичеща е била съдбата българският химн.
На предложения адрес подробно е описано.Споменава се и руския химн.

http://protobulgarians.com/Kniga%20za%2 ... treta-himn.
htm

Уважаеми съфорумници,надявам се да ми простите,че се отклонявам малко от темата,но ми се струва интересно за раздела "История".Все пак този химн многократно е звучал по фронтовете.
Някога слушайки стария български химн "...марш,марш с генерала наш...",недоумявах за какъв генерал се пее.По късно научих,че се пее за ген.Черняев-командвал около 4000 българи воювали в Сръбско-турската война 1976г.Българите толкова силно обичали своя генерал,че пеели песен за него.
В биографията по-долу не се споменава нищо за това,но такива са фактите и не случайно този генерал е възпят в държавния химн.
Биографията /на руски/е интересна за любителите на история.


Черняев М. Г. Биографический очерк

Михаил Григорьевич

ЧЕРНЯЕВ.

БИОГРАФИЧЕСКИЙ ОЧЕРК

А. Михайлова.

С приложением

выражений общественнаго к нему сочувствия.

Иллюстрировано тремя портретами и двумя видами.

С-ПЕТЕРБУРГ

Типо-Литография Б. Абидона, Моховая ул., д. № 41.

1906.

http://mytashkent.uz/chernyaev-m-g-biog ... iy-ocherk/

[stifen]

първото име е черняев-марш и е пренесена в румъния от българските легисти, които и стават основата на българското опълчение
иван вазов има чудесен разказ на тази тема - шуми марица окървавена - заглавието е на френски език

[пламен]

Трудна и криволичеща е била съдбата българският химн.
На предложения адрес подробно е описано.Споменава се и руския химн.
http://protobulgarians.com/Kniga%20za%2 ... a-himn.htm

master7 , линка е интересен, но диалога между Живков и Джагаров е направо шедьовър :



Тодор Живков - - Ген.сек на КП на НРБългария.
Георги Джагаров - поет.

ТЖ (Тодор Живков) : Е, казвай какво ново?

ГД (Георги Джагаров) : Нищо особено....

ТЖ : Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш-нищо особено!

ГД : В какъв смисъл......

ТЖ : Химнът Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих..........

ГД : Хората не го пеят....

ТЖ : Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД : Не...

ТЖ : Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Мното го харесват, много!

ГД : Защото не правят разлика.

ТЖ : Каква разлика?

ГД : Между нашия и техния.

ТЖ : Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД : Те пеят, ние мълчим.

ТЖ : Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям....Прав си ,че двата химна си приличат. Приличат си бе , като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба , а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, Кажи-какво предлагаш?

ГД : Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!

ТЖ : Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!

ГД : Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде-и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа.Марсилезата....

ТЖ : Остави Марсилезата, тя е нещо голямо ! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД : За себе си те са прави. Македонските българи също пеят “Мила родино.”

ТЖ : Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там...Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! .......

(Май трябваше специална тема за българският химн, да отворим. Има още много какво да се напише)

[master7]

Пламене,накара ме да се смея с този разговор.
Дойде ми точно навреме.
Добре е изказванията за химна да се отделят в нова тема за да може, ако някой се интересува,да намери материалите.

[Авиатор]

Привет, славяне!

Меня интересуют русские летчики и механики, добровольцы, воевавшие на стороне Болгарии в период Балканской войны 1912-1913 годов. Может кто-то из вас располагает сведениями более подробными, чем удалось собрать мне из открытых публикаций.

В России, судя по собранным данным, существуют две версии:

Версия 1. ...Но дело это поправили, пригласив под свои знамена наемников — в Болгарию поехали десяток итальянцев, уже имевших боевой опыт в действиях против турок, и шесть русских пилотов: Ефимов, Попов, Лерхе, Костин, Колчин и Евсюков.
Русские пилоты прибыли со своими аппаратами, фон Лерхе привез два, но один был поврежден по дороге. Именно русским авиаторам на их личных самолетах и выпало первыми принять боевое крещение в небе над турецкой крепостью Адрианополь осенью 1912 г. Русский пилот Тимофей Никифорович Ефимов на своем аппарате фирмы «Блерио», имевшем собственное имя «Старичок», совершил первый в истории российской авиации боевой вылет.За эти полеты Ефимов был представлен болгарскому ордену.
С поля под Мустафа-пашой взлетали и другие русские пилоты, пытавшиеся бомбить позиции турок и разбрасывать над осажденной крепостью листовки с призывом сдаваться.
Каждый вылет разведчиков приносил в штабы армий антитурецкой коалиции важнейшие сведения — так Ефимов во время рейда под огнем противника сумел засечь скопление турецких войск, изготовившихся для вылазки. Когда он сообщил об этом в штаб, там все переполошились — в этом месте никто не ждал контратаки. Пришлось произвести перегруппировку сил, подтянуть дальнобойную артиллерию, под огонь которой и попали турки, изготовившиеся для внезапного удара.
В свою очередь турки прекрасно понимали всю важность сведений, добываемых разведчиками, кружившими у них над головами, и скоро приспособились вести прицельный зенитный огонь. От действий турецких зенитчиков понесли первые потери болгарские ВВС: русский авиатор Попов, производивший разведку, попал под огонь артиллерии и после прямого попадания снаряда в аэроплан погиб, упав вместе с обломками машины на «ничьей земле», между позициями болгар и турок. Другой болгарский пилот, летая над турецкой крепостью, был ранен восемью пулями и на поврежденной машине едва дотянул до своих...
Турки так и не сумели использовать свою авиацию. Лишь два испорченных аэроплана, доставшихся в качестве трофеев болгарам после боев за Лозинград, обозначили участие турецкой авиации в той войне.
Однако и у болгар большинство нанятых летчиков не сумели вылететь на имевшихся аппаратах. Командование в конце концов решило вовсе прекратить использование авиации в войне. Только ходатайство авторитетного генерала командующего 3-й армии Ратко Дмитриева помогло оставить авиацию в действующей армии. Генерал высоко оценил действия авиаразведки во время боев при Люле-Бургосе 16 октября 1912 г., когда пилоты сумели выведать все секреты расстановки армии Назим-паши, чем помогли одержать важную победу. Хотя авиация была реабилитирована, но наемники, Ефимов, фон Лерхе и остальные, обидевшись на болгар, уехали вместе со своими самолетами. Чтобы исправить ситуацию, болгарские ВВС попытались заполнить вакансии своими пилотами, сажая их на аэропланы, заказанные за границей еще до войны. Но плохая подготовка летчиков обернулась тем, что из четырех аппаратов «Альбатрос» они угробили три, а при испытании французских аэропланов погиб самый опытный из болгар летчик Тропкачиев.
Тогда болгарское командование обратилось к члену Петербургского Общества ревнителей военных знаний, господину Щетинину, с просьбой об организации отдельного авиаотряда. Щетинин был представлен как лицо штатское, но членами этого Общества могли быть только военнослужащие, состоявшие на действительной военной службе. Негласная, прямая военная помощь Балканскому союзу была лишь одним из примеров сотрудничества России со странами антитурецкой коалиции.
Отряд формировали в условиях ограниченного времени, медлить было нельзя — шла война. По замыслу Щетинина, знавшего положение дел в Болгарии, решено было везти с собою все необходимое из России. С Щетининым ехали четверо русских летчиков: двое из них окончили летную школу в России, двое других учились за границей. Все четверо были классными пилотами, но не имели опыта боевых действий и дальних перелетов. Из всех типов аэропланов Щетинин остановил свой выбор на «Фарманах»: их закупили 4 штуки. Аэропланы, запчасти, материалы, палатки и передвижную мастерскую по железной дороге доставили в Одессу, оттуда морем к устью Дуная, а далее на речных судах к Мустафа-паше.
Основной задачей отряда Щетинина все так же была авиаразведка, но, как потом он сам отмечал, те сведения, которые приносили летчики, болгарские военные не всегда могли оценить. Обработку данных поручили не опытным генштабистам, а тем летчикам, что так и не смогли освоить аэропланы. Не умея дать верной оценки полученным данным, они извлекали из них не много пользы.
Отряд был расквартирован в непосредственной близости от Адрианополя, в 5 км от Мустафа-паши, и Щетинин всерьез опасался того, что турецкая вылазка уничтожит все его хозяйство на земле. Условия жизни в лагере были «спартанские»: летчики жили в огромных ящиках, в которых привезли их «Фарманы», кое-как приспособленных для жилья. В этих дощатых хижинах авиаторы провели несколько зимних месяцев. Аэропланы хранились в брезентовых ангарах, сконструированных русским полковником Ульяниным. Полевая мастерская отлично показала себя: ее оборудование и запасы давали возможность делать не только мелкий, но и капитальный ремонт самолетов.
Помимо разведки и бомбардировок, авиаторы наладили эффективную курьерскую службу. Телеграф в полевых условиях, особенно при наступлении, не действовал, телефонная связь была ненадежна, особенно на дальних расстояниях, донесения с курьерами достигали штабов соседних армий лишь на следующие сутки. А пилоты добирались туда всего за два часа, позволяя координировать действия войск.

Версия 2. Первое регулярное подразделение ВВС Болгарии было сформировано и отправлено в расположение 2-й армии в самом начале войны.В него входили болгары Топаркевич, Богданов, Калинов, Ставрипилов и Черкезов, пятеро русских и двое французов. Командовал ими поручик Радул Милков.
В скором времени болгары смогли сформировать и еще два подразделения. Сначала 3 ноября - 2-е аэропланное отделение под командованием Димитра Секеларова.Сюда вошли: Симеон Петров, Никола Минков и Гаврил Стоянов, двое русских - Петр Евсюков и Федор Колчин, француз и англичанин. Сообщается также, что в штат входило 8 механиков. А буквально через неделю сформировали и самое маленькое - 3-е отделение, направленное в помощь 4 Армии. Возглавлял его Пенио Попкрычев и входили сюда всего три летчика: болгарин Мичло Митев, русский и итальянец.

Например, русский отряд добровольцев, сформированный директором Первого Русского общества воздухоплавания С. Щетининым. Он состоит из 10 человек - 4 пилотов и 6 механиков с пятью самолетами "Фарман" (один запасной, без двигателя). Из этого отряда только два летчика выполняли ограниченное количество боевых вылетов. Отряд не действует как самостоятельная единица, а после формирования трех АО пилоты зачислены в них.

Через два дня после полета Милкова русский летчик Тимофей Ефимов (сопровождает купленные самолеты и в числе добровольцев не числится. Этот вылет совершает за плату. Позже репортаж о своем полете опубликовал в одной из болгарских газет) на Блерио летит над Одриной и бросает прокламации. И в этот раз самолет обстрелян, но благополучно возвращается.

С 3 по 17 ноября сперва в Чорлу, а позже в Кабакчакьой перелетают 4 самолета (1 "Блерио", 2 "Фармана" VII и 1 Сомер), при них 4 пилота (болгарин Симеон Петров, русские Петр Евсюков и Федор Колчин и швейцарец Эрнест Бюри). С ними 3 наблюдателя - Димитр Сакеларов, Гаврил Стоянович и Никола Манков. Это была база для формирования 2-го АО. Так как при посадке поврежден "Блерио" новосформированное подразделение не смогло принять участие в атаке Чаталджанской позиции 4-го и 5-го ноября. В этот день в направление Одрина вылетели два самолета. Первый - "Альбатрос" пилотировал Р.Милков с пассажиром корреспондентом английской газеты "Дейли Скеч" - Гором. Второй "Блерио" под управлением Сабели с наблюдателем - начальником воздухоплавательного парка майором Златаровым. С "Альбатроса" Гор сделал несколько фотографий турецких позиций, но "после полета пришел мистер Гор на аэродром и с прискорбием сказал мне, что фотграфии не получились" (мемуары Р.Милкова). однако буквально на следующей недели эти фотографии появились в английской газете...
Несколько очень удачных снимков с воздуха делают болгары над Одрином с помощью камеры конструкции русского поручика Ульянова, но в один из дней пропал затвор камеры и практику пришлось прекратить. До наших дней ни уцелела ни одна из фотографий...

В тот же день (17 ноября) было подписано первое в этой войне перемирие, которое продолжалось два месяца. В это время протекает сложная дипломатическа игра, на фоне которой стороны готовятся к продолжению боевых действий. Болгарская авиация использует передышку для того, чтобы осмыслить опыт боевых действий и подготовится к второй фазе войны. Получены все 29: доставлены из Франции - 1 "Блерио" XI, 1 "Блерио" XXI, 2 "Блерио" Xi-2, 1 "Вуазен", 1 "Сомер"; Англии - 1 "Бристоль"; Германии - 4 "Альбатроса" F.II; России - 1 "Блерио" XI-бис, 2 "Блерио" XI-2бис, "Фарман" VII - 5 шт, 2 "Ньюпор" IV, 8 "Блерио" закупленных аппарата. Официально в составе ВВС числится 13 пилотов - 5 болгар и 8 иностранцев. На этой базе формируется новая структура, состоящая из трех аэропланных отделений.

В начале того же месяца для усиления 3-е АО командование послало "Фарман", пилотированный русским Н.Костиным. но летчик теряет ориентацию и садится в окрестностях Одрина и попадает в плен.
В декабре в качестве подарка из России получен змейковый баллон с необходимым оборудованием. Для его обслуживания прибыл и русский механик.
Во время перемирия из России же прибыли и первые авиационные бомбы конструкции инженера Гелгара - "тяжелые" по 1.5 кг и "легкие" - 0.250 кг. Кроме того, в Софии по проекту известного в то время специалсита по взрывным материалам С. Величко были собраны 50 бомб.

После начала активных боевых действий 2-е АО перебазируется с Чорлу на свой основной аэродром у Черкезкьой. 24 января перелетает Ф.Колчин на "Фармане" и С. Петров на "Блерио", 8 февраля - Бюри и Г.Стоянов на "Соммере. Это отделение стало самым эффективным, несмотря на меньший состав (16 февраля уезжают на родину русские Ф.Колчин и П.Евсюков с механиками).

Третье АО отвечало за взаимодействие с 4-й армией на Галиопольском полуострове. Их основной задачей была разведка прибрежных районов. Состав его интернациональный - пилот итальянец Д.Сабелли и наблюдатели - русский М.Митев и болгарин П.Попкръстев. Из-за позднего перебазирования первый боевой вылет был осуществлен только 28 января 1913 года (Сабелли и Митев).

Заслуги русских добровольцев были высоко оценены болгарами: все летчики и механики добровольческого отряда были награждены орденами и медалями. Сам С.Щетинин получил орден "За военные заслуги" 5-й степени с мечами и короной. Тем же орденом, но без короны и мечей, отмечены П.Евсюков и Ф.Колчин. Орден "За военные заслуги" 6-й степени был вручен летчикам Я.Седову и Н.Костину, механикам Дегтяреву, Щербакову, Тарасову, Иванову, Коровкину и Сикурчинскому.



На снимке "Отряд С.С.Щетинина на аэродроме города Мустафа-Паша" перечислены:
Сидят: Н.Д.Костин, Н.А.Тарасов, А.Д. Коровкин, Я.И.Седов-Серов, С.С.Щетинин, Мальцев, П.В.Евсюков
Стоят: Ю.А.Озолин, В.В.Дехтярев, Д.И.Сокуранский, И.И.Иванов

Ну, и наконец, совсем странные данные по статистике боевых вылетов:

Всего выполнено 76 документально подтвержденных боевых вылета в течение 51-го боевого дня. Из 29 самолетов в них принимали участие 20. Из первоначального состава в 26 пилотов (12 болгар и 14 иностранцев) реально в войне участвовали 10 - 5 болгар и 5 иностранцев. По количеству боевых вылетов рекорд принадлежит С. Петрову - 18 боевых вылета, затем следуют Бюри -13, Сабелли - 11, Р.Милков - 10, Н.Богданов - 8, С.Калинов - 8, Ф.Колчин - 3, по одному вылету совершили Х.Топракчиев, Т.Ефимов и Н.Костин.

Странно...Получается, что руководство Болгарии награждало русских летчиков даже за один вылет?

[sashooo]

Вот здесь посмотрите:

Първото остава на летището до Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда одринската крепост. Командир е поручик Радул Милков, а пилоти поручиците Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Стефан Калинов, Цвятко Старипавлов, Сотир Черкезов, наблюдател поручик Продан Таракчиев и 7 механици. Към това отделение са включени руските летци Николай Костин, Яков Седов, Тимофей Ефимов, Макс фон Лерхе, Емануил Маргулис и френските летци Луи Оливие и Франсоа Пайар.

http://www.vi-books.com/vis/vis3/8_parvite.htm
И здесь немножко:

През 1892 г., на Пловдивското изложение българите наблюдават полета на мосю Годар с балона “La France”. А първите полетели с него са подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев. Те са хората, които по-късно успяват да убедят Генералния щаб, че и българската войска има нужда от балони. Изпълнението на тази идея не било лесно. Единствено Петербургската императорска въздухоплавателна школа приема за обучение офицерът Васил Златаров. Първият наш дипломиран въздухоплавател е назначен за командир на новосформираното Въздухоплавателно отделение, което все още няма балон. Това кара Васил Златаров да обикаля европейските фирми за балони. От Русия се закупуват материали, с които е изработен първия български балон - “София-1”. На него са се обучавали българските въздухоплаватели. През декември 1903 г. братя Райт успяват първи да полетят с апарат по-тежък от въздуха. Седем години по-късно в България е поканен руския самолетостроител и летец Борис Маслеников. Той идва със свой самолет, който е вариант на френския Farman IV. Заедно с него над хиподрума в София прави демонстрации и българинът Васил Златаров. Решено е да се закупят самолети за Въздухоплавателното отделение от Франция, Германия, Русия и др.

На 15 октомври 1912 г. България има следните самолети: 3 самолета Albatros, 4 самолета Farman, 1 самолет Voisin, 1 самолет Somer, 1 самолет Sikorsky, 1 самолет Bristol, 2 самолета Nieuport, най-малко 10 самолета Blerio (според някои данни до края на войната България има общо 21 самолета Blerio). Това прави най-малко 23 самолета.
http://www.duma.bg/2005/1005/151005/obs ... /ob-3.html

[Авиатор]

Большое спасибо за ответ, Sashooo!

Кстати Макс фон Лерхе и Емануил Маргулис тоже были российскими летчиками...

Для тех кто интересуется этой темой! С благодарностью за ответ даю ссылки на русскоязычные источники об участии авиации в этой войне:

Авиация Болгарии в Балканских войнах 1912-13 гг.
http://www.rustrana.ru/article.php?nid=1276

Болгарская авиация в Первой Балканской войне
http://www.airwar.ru/history/av1ww/bulgar/bulgar.html

Братья Икара, сыны Марса
http://his.1september.ru/2004/47/18.htm

Авиация в Балканской войне 1912-13 гг
http://www.airwar.ru/history/locwar/eur ... /1912.html

[пламен]

Авиатор, спасибо за ссылки.

Любопитен факт
http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB ... EMEID=4552
Както вече беше посочено за Маслеников :

"През 1910 г. в София пристига известният по това време руски летец Борис Маслеников. От 15 до 30 ноември със своят самолет Farman IV, той извършва повече от 30 полета над София. .....
В един от тях, с него лети и Цар Фердинанд . С това той става първия коронован глава, летял със самолет. В следващите полети са летели и двамата му сина , князете Борис и Кирил. "


Борис Маслеников, София, 15 ноември 1910 г.

[НеОняДето...]

Авиатор, добро пожаловать на форум. Очень интересный расказ, прочитал с огромным удовольствием. Вот и мой небольшой вклад - о орденах, с которыми наградили русских летчиков.

Орден "За военная заслуга" учрежден княжеским указом Фердинанда 18 мая 1900 г. в знак "особого благоволения к нашей храброй армии" и вручался "за непорочную службу и чрезвичайние заслуги" в мирное и в военное время.

К 1912 г. у ордена - 6 степеней (позже учреждена еще одна) - Большой крест, Большой офицерский крест, Командирский крест, Оффицерский крест, Кавалерийский крест и Серебряный крест. І и ІІ степень - генеральские, ІІІ степенью награждали полковников, ІV - майоров, а V и VІ - ротных командиров до капитана, а также унтерофицеров и добровольцев - болгарских и иностранных.

[християн]

Ако не сте били на одринската крепост посетете я .Ще ви бъде интересно.Днес тя е превърната в музей.

[Авиатор]

А вот еще один эпизод той войны...

Наш земляк бомбил турок в составе спецотряда русских авиаторов
Владимир ВЕРЖБОВСКИЙ

В сентябре 1912 года началась первая освободительная Балканская война, в которой Черногория, Болгария и Сербия сражались за свою независимость против Османской империи. Тогда по просьбе командования болгарской армии в Петербурге из гражданских летчиков сформировался добровольный отряд русских пилотов. В октябре того же года авиаторы, в числе которых был и наш земляк Иван Евсюков, самолетом отправились на военные действия.
16 октября русские летчики и механики собрались в районе болгарского военного аэродрома Тырково - Сеймен. Чуть раньше туда прибыл знаменитый ас Михаил Ефимов. Первое боевое крещение отряд принял в ноябре, когда по заданию болгарского командования он вылетал для разбрасывания листовок с требованием капитуляции турок в осажденной крепости Адрианополе. Затем русские летчики вели разведку и наносили по врагу бомбовые удары. Тогда летчики сбрасывали бомбочки сами, а для этого необходимо было снизиться, чтобы не промахнуться. Сам же самолет при этом становился удобной мишенью для стрелков противника.
Молва об отважных русских авиаторах разнеслась по всей Европе. О них писали в газетах. Из России им шли поздравительные телеграммы от знакомых и незнакомых людей, различных обществ.
26 ноября пензяк Иван Евсюков, возвращаясь с боевого задания, обнаружил турецкую колонну в районе Чаталжи и прошел над ней на высоте 100 метров. Такая невиданная доселе штурмовка вызвала в рядах османов панику, и они, побросав оружие, разбежались в разные стороны. А на следующий день Евсюков совершил три вылета для связи между 2-й и 3-й болгарскими армиями. Во время одного из них его самолет был обстрелян из орудий, приспособленных для вертикальной стрельбы. В телеграмме, направленной с театра военных действий в Россию, отмечалось: "Поручение было выполнено летчиком Евсюковым в течение двух часов двадцати минут, причем он пролетел расстояние в 200 километров".
В конце 1912 года за успешное выполнение ряда заданий приказом по 2-й болгарской армии Иван Евсюков был награжден орденом "За военные заслуги 5-й степени с мечами".

В конце ноября - начале декабря 1912 года в русском авиаотряде при проведении разведки впервые начали применять аэрофотосъемку. Болгарское командование высоко оценило действия наших летчиков. Кроме боевых наград все они получили офицерские звания болгарской армии (?)...

http://publish.pnz.ru/ml/2000/6979.htm

[Авиатор]

И еще две интересных фотографии...



Уже упомянутый здесь русский механик Щербаков у разбитого Вуазена. Фото времен Первой Мировой Войны.



Неизвестный летчик Императорского Воздушного Флота России, старший унтер-офицер, участник Балканской войны 1912-13 г.г. с болгарским орденом. Фото времен Первой Мировой Войны.

Возможно это Ф.Ф.Колчин, Макс Германович фон Лерхе или Емануил Маргулис?

[Авиатор]

Ордена и медали Болгарии

http://www.znakordena.ru/catalog.php?category_id=8

http://www.znaki-nagrady.ru/catalog.php ... eA&start=0

http://www.forum-su.com/topic42314.html

http://numizmat.gelos.ru/30062006/numizmat.html

[Авиатор]

Привет, братья-славяне!

Похоже этот вопрос интересуют не только меня. Ваш соотечественник прислал интересную ссылку с форума "КРИЛЕ - РЕТРО АВИАЦИОНЕН ФОРУМ" с темы "Не са били първи българите хвърлили бомба от самолет!"

Съгласно "Заповед по действащата армия" от 20 декември 1912 г., подписана от генерал-майор Фичев, н-к щаб на българската армия, в състава на българската авиация са включени:

1. Руският поданик Порфирий Воронин - механик;
2. Руският поданик фон Лерхе, - пилот;
3. Руският поданик Николяй Орлов - електромеханик;
4. Френският поданик Ернст Бюри - пилот;
5. Руският поданик Пьотр Евсюков - пилот;
6. Руският поданик Фьодор Колчин - пилот;
7. Руският поданик Николай Костин - пилот;
8. Руският поданик Яков Седов - пилот;
9. Руският поданик Фьодор Шчербаков - моторист;
10. Руският поданик Василий Дегтерьов - моторист;
11. Руският поданик Йосиф Иванов - моторист;
12. Руският поданик Лев Секурински - монтьор;
13. Руският поданик Александр Коровкин - монтьор;
14. Руският поданик Николай Тарасов - монтьор;
15. Руският поданик Емануил Маргулис - пилот без заплата;
16. Италианският поданик Джовани Сабели - пилот;
17. Италианският поданик Ф. Сантерини - механик;
18. Френският поданик Пайяр - пилот;
19. Френският поданик Луи Оливие - пилот;
20. Руският поданик Григорий Гребенюк - пилот без заплата;
21. Руският поданик Василий Иванов - пилот без заплата;
С Височайша заповед е приет на служба Семьон Маралов - механик въздухоплавател.

По руски източници в България са пребивавали още пилотите Сергей Шчетинин, Юрий Греков, Ал. Агафонов, С. Кованко, Покровски, М. Попов и още 10 механици. Световно известният руски пилот Тимофей Ефимов също е на летище Мустафа паша. Той придружава пристигналите от Севастопол самолети "Блерио", закупени от Симеон Петров в Русия и участва в няколко бойни полета.
Освен посочените в заповедта летци и техници, около самолетите се въртят англичанинът Сноудън Хедли, немците Инголд и Ханушке, швейцарецът на немска служба (инструктор в "Албатрос") Алберт Руп.
От чужденците в бойни полети вземат участие само 8 души - Сабели, Хедли, Бюри, Костин, Колчин, Евсюков, Седов, Ефимов.
Останалите или изобщо не летят, или правят по някой полет в района на летището.
Името на митичния господин, мосью или пан Константин де Мазуркевич изобщо не се среща. Но аз съм чел такива невероятни описания на въздушната война на Балканите, че просто на човек дъхът му спира Обикновено репортажите са писани в хотел "България" или в кафенетата в София, а може и извън България. Но в Америка вестниците и списанията трябва да се продават...

http://airgroup2000.com/forum/viewtopic ... 0d54ed35...

[НеОняДето...]

Между другото в боен полет над Одрин взема участие и жена /или по-скоро момиче, тя е петнайсет годишна по това време/ - Райна Касабова. Райна е доброволка в полева болница и през октомври 1912 г. заедно с подпоручик Стефан Калинов лети над вражеските позиции, където разпръсква позиви с призив неприятелят да прекрати съпротивата. Полетът продължава 43 минути, самолетът е подложен на обстрел, но се завръща благополучно. Напълно забравена, Касабова, която е от Карлово, умира през 1969 г.

Естествено, че не българите са извършили първата бомбардировка от самолет. Това правят италианците, отново във война срещу Турция. Впрочем, начинът по който се развива италиано-турската война през 1911-12 г. силно окуражава балканските съюзници да нападнат Турция, защото наяве излиза нейната очевидна военна слабост.

[Авиатор]

...Болгарское командование высоко оценило действия наших летчиков. Кроме боевых наград все они получили офицерские звания болгарской армии (?)...
http://publish.pnz.ru/ml/2000/6979.htm

А вот и подтверждение присвоения русскому летчику офицерского звания.

...When the Balkan War broke out in 1912, Kostin, influenced by Pan-Slavonic ideals, went to Sophia and joined the Bulgarian army . in which' he was given the rank of lieutenant...
http://www.alexanderpalace.org/aerialru ... ngmen.html

Далее русский перевод фразы:

...Когда вспыхнула Балканская война в 1912 году, Костин, под влиянием Пан-славянских идеалов, отправился в Софию и присоединилися к болгарской армии, в которой он получил звание лейтенанта...

[Авиатор]

ВСТРЕЧИ В НЕБЕ И НА ЗЕМЛЕ

Судьба свела болгарина Сотира Черкезова и младшего из Ефимовых, Тимофея, в мае давно минувшего 1911 года, когда авиационные события следовали одно за другим, а тысячи людей с удивлением и восхищением смотрели на первых смельчаков, поднявшихся в небо на аэропланах.

Манящая высота

Они познакомились в очень важный для Тимофея день, когда он сдавал экзамены на звание рулевого пилота на комендантском аэродроме в Петербурге. В этом же году туда прибыл Сотир Черкезов, мечтавший построить здесь свой самолет и научиться летать. Став учеником Императорского Всероссийского аэроклуба, он сближается с Михаилом Ефимовым, который был уже хорошо известен в авиационном мире. Но с Тимофеем Сотир впервые увиделся, когда одессит спустился на землю на своем «Блерио», подаренном ему братом. Не скрывая восхищения, Сотир встретил воздушного фигуриста многочисленными восторженными комплиментами.
В газетах писали: «Полеты завершены — экзамены сданы блестяще: вместо положенных десяти «восьмерок» он сделал одиннадцать на надлежащей высоте». Кстати, при полете присутствовала первая женщина-журналист, писавшая о зарождении авиации, Антонина Томашевич.
После этой исторической встречи между авиаторами зародилась крепкая дружба. И болгарин, и украинец, талантливые и смелые летчики, до самозабвения отдавались любимому делу. Окрыленные одной мечтой, они конструировали, строили, внедряли новое, работали механиками, радовались успехам, делились опытом. Сотир делал первые шаги на летном поприще. Тимофей как мастер фигурных полетов демонстрировал горизонтальные восьмерки, спирали, крутые крены на виражах, планирующий спуск с выключенным двигателем. О нем часто писали газеты тех лет, но имя Сотира тоже стало появляться в прессе, особенно после получения им диплома: «Единственным болгарином среди выпускников клуба летной школы в 1912 году был Сотир Петрович Черкезов (пилотский диплом № 93 выдан 16.Х.12 г. от Императорского Всероссийского аэроклуба)».

Тучи над Балканами

Осенью 1912 года разразилась Балканская война. В Петербурге снаряжается добровольческий отряд.
Тимофей не ждет — он уже в Болгарии, прибыл сюда первым на своем видавшем виды «Блерио», уверенный, что принесет больше пользы в небе, чем на земле. Сиденье на своем «Блерио» Тимофей закрыл снизу броней — толстым стальным листом, — эту рационализацию он осуществил первым.
В одном из писем брату он пишет: «Турки наблюдали мой полет с нескрываемым изумлением, многие падали на землю и закрывали головы руками. Дважды облетев город (Адрианополь. — Авт.), я определил месторасположения турецких войск... Между прочим, болгары собирались нападать на правый фланг турок, я объяснил им, что видел колонны их противника, двигающиеся туда же. Болгары переменили направление и легко разбили не ожидавших нападения турок...». На обратном пути турецкими пулями было пробито крыло аэроплана, но ни одна пуля не задела Тимофея.
Весть о смелых, легендарных полетах Тимофея Ефимова быстро разнеслась по Европе. О нем пишут корреспонденты многих стран: «Тимофей Ефимов совершает удачные полеты под обстрелом, сбрасывает мелинитовые бомбы и прокламации, привозит разведданные...». За смелые полеты при осаде Адрианополя он был представлен к награде. Однако, несмотря на все эти героические поступки, принесшие ему славу, он был оскорблен одним из офицеров (вероятно, этот конфликт произошел из-за Христо Топракчиева, гибель которого Тимофей считал подстроенной), а затем ему было неожиданно сообщено, что «вход в офицерское собрание ему возбранен». Тимофей оставляет Мустафа-Пашу и прямо с аэродрома возвращается в Одессу.

Пересечение воздушных линий

Не довелось Сотиру встретиться с Тимофеем на балканской земле, но их воздушные линии пересеклись в небе Болгарии. В Мустафа-Пашу после отъезда одессита в числе известных летчиков-добровольцев прибывает и Сотир Черкезов. Из Одессы в Болгарию привозят четыре самолета «Фарман». Чуть позднее Черкезов приступает к боевым полетам. Немало времени он уделяет облету только что отремонтированных аэропланов...
Как только закончилась война, завершившаяся освобождением Болгарии, начались преследования воспитанников русских военных заведений. «Я был уволен... позднее узнал, что меня убрали как «русского воспитанника»...», — писал в своих воспоминаниях Сотир Черкезов, оставшийся не у дел.
Вернуться к мирной жизни не удалось. Над Европой разразилась буря Первой мировой войны, и Сотир добровольцем отправляется на свою вторую родину. Болгарина направляют в дислоцированный во Львове 7-й корпус 3-й армии. Позднее летчик воевал в авиаотряде, где в свое время служил П.Нестеров.
Тимофея Ефимова война застала в Курске, где он проводил каскады фигур высшего пилотажа. Однако на сей раз военная страда миновала героя осады Адрианополя — у него обнаружили болезнь глаз и отчислили из авиации. Пилот пережил тяжелую моральную травму, а после лечения был направлен в Симферополь инструктором летной школы.
Февральские вихри и метели семнадцатого застали Сотира Черкезова и братьев Ефимовых за общим делом — они работали инструкторами авиационных школ: Тимофей в Симферополе, Михаил в Севастополе, Сотир в Казани.

Годы все больше удаляют события тех лет. Однако первые авиаторы были яркими представителями своего времени, заслужившими уважение и благодарность соотечественников.

http://www.zn.ua/3000/3150/32228/

[Авиатор]

Неизвестный летчик Императорского Воздушного Флота России, старший унтер-офицер, участник Балканской войны 1912-13 г.г. с болгарским орденом. Фото времен Первой Мировой Войны.

Возможно это Ф.Ф.Колчин, Макс Германович фон Лерхе или Емануил Маргулис?

Награда на груди нашего неопознанного героя больше похожа на орден "За военные заслуги" 5-й степени, которым были награждены двое - Федор Колчин и Петр Евсюков. На Евсюкова он не похож...

Ну вот, друзья, на профессиональном форуме по истории авиации нашего героя опознали быстрее...

Друзья,
искомый авиатор с болгарским орденом - это Федор Колчин, довольно известное фото. Фото периода его службы в 3-м полевом авиаотряде в Первую Мировую войну. Награду "Георгиевский крест" Колчин заработал уже на этой войне.
А.С.

[Авиатор]

Превземането на Одринската крепост
Навършиха се 95 години от битката при Одрин, решаваща за изхода на Първата балканска война. Започнала през 1912 г., войната се води от България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с християнско население. В нея България мобилизира около 600 хиляди души, от които изпраща на фронта около 370 хиляди. Сърбия воюва със 190 хиляди, Гърция – със 120 хиляди, Черна гора – с 30 хиляди. Одринската крепост се намира на особено важно бойно направление – източнотракийското. Градът, разположен на подстъпите към Истанбул, има огромно стратегическо значение. Ето какво казва за Радио България н. с. Илия Илиев от Националния военно-исторически музей:

“Одринската крепост е изградена с помощта на германски специалисти и се състои от главна отбранителна линия и втора отбранителна линия. Главната линия е изградена на 7 до 10 км от града и включва 20 опорни пункта – фортове. Край тях са изкопани ровове с дълбочина 4 м и широчина 6 м. Всеки форт разполага с гарнизон. Между фортовете са построени 72 позиции за батареи. 4 стари форта пък има на втората отбранителна линия. За защита на крепостта Мехмед Шукри паша, комендант на Одринската крепост, разполага с около 60 хиляди души и над 500 оръдия. До четирите отбранителни сектора, на които Одринската крепост се разделя естествено от реките Марица, Арда и Тунджа, е прокарана теснолинейна ж. п. линия, която дава възможност на коменданта успешно да маневрира във всеки момент с резервите. За наблюдение на позициите се използват прожектори. Връзката между Одрин и Истанбул се поддържа постоянно чрез две модерни радиостанции.” ...

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emissio ... _odrin.htm

[пламен]

Балканские войны
(1912-1913 годы)
http://savelaleksandr.narod.ru/WARS/page82.html



Лагерь болгарских войск под Адрианополем

Первая Балканская война
- Война коалиции Болгарии, Сербии, Черногории и Греции против Турции с целью завоевания турецких владений на Балканском полуострове . ( Болгария, вынуждена была уступить Румынии город Силистра в Добрудже в качестве компенсации за благожелательный нейтралитет в войне с Турцией. )

"....Но разделить добычу победители не смогли, и это привело ко Второй Балканской войне.
Сербия и Греция вступили в переговоры с Румынией о возможном союзе против Болгарии. 5 мая Афины и Белград заключили союз против Софии. 8 мая Румыния предложила заключить аналогичный союз Турции. Бывшие союзники, равно как и противник - Турция опасались, что Болгария, обладавшая самой сильной армией, установит свою гегемонию на Балканах ...."

Вторая Балканская война
- война той же коалиции и примкнувших к ней Турции и Румынии против Болгарии с целью передела территорий, захваченных в предыдущей войне .

Первая Балканская война Армии:
Болгария - 738 тысяч человек, из которых почти 600 тысяч были переброшены на театр военных действий.
Сербия - 291 тысячу человек, на фронт было отправлено 175 тысяч человек.
Греция - 175 тысяч человек, из которых в боях участвовало 150 тысяч человек.
Черногория - 40 тысяч человек.

Вторая Балканская война Армии:
Противники Болгарии обладали 4-кратным перевесом в пехоте и имели в 5раза больше артиллерии и в 2,5 раза больше кавалерии.

Общие потери, включая сюда убитых и умерших от ран:
Болгарии - 66 тысяч погибших, (Турции - 45 тысяч )
Сербии - 17 тысяч
Греции - 14 тысяч,
Черногории - 2,5 тысячи .

Увеличение на територия в проценти:
Албания......100 %
Гърция........84 %
Сърбия........81 %
Черна гора...58 %
България.....16 %
Румъния........5 % ( ІІ войне, практически без потер)

[Авиатор]

БАЛКАНСКИЕ ВОЙНЫ 1912-1913 ГГ.

Первая Балканская война (9 октября 1912 – 30 мая 1913) произошла между Балканским союзом (Болгария, Греция, Сербия, Черногория) и Турцией и завершилась поражением последней. По Лондонскому договору Турция утеряла все свои европейские владения, кроме Стамбула и небольшой части Восточной Фракии. Вторая Балканская война (29 июня 1913 – 10 августа 1913) произошла между Болгарией, с одной стороны, и Сербией и Грецией, к которым присоединились Черногория и Турция, — с другой. Завершилась поражением Болгарии, которая по Бухарестскому договору уступила Румынии Южную Добруджу, Турции — Южную Македонию и часть Западной Фракии, Сербии — Северную Македонию. Балканские войны привели к обострению международных отношений на Балканах и в Европе, ускорили развязывание первой мировой войны.

В составе македоно-одринской группы болгарских войск в Первой Балканской войне приняла участие также армянская добровольческая рота (270 человек) под командование подпоручика Гарегина Нждэ и воеводы Андраника. Армянская рота отличилась в ряде военных операций, за что удостоилась высокой оценки болгарского командования. Многие бойцы и офицеры роты были награждены болгарскими орденами. Рота была расформирована 28 мая 1913 г...

http://www.genocide.ru/enc/balkan-wars.htm

[master7]

Булаир, Шаркьой, Одрин 1913

http://www.vbox7.com/play:418c7c89


Стара войнишка песен /думите записах така,както ги пееше моя ротен старшина и както си ги спомням./

На 26-ти Димитровден,
бихме се славно срещу турцИте,
цял ден до пладне е цяла нощ.

Немаме ротен,нито фелдфебел,
кой да командва "Рота напред".
Имаме само подофицера,
той ще командва "Рота след мен"

Тамо наблизо паднал другаря,
плаче със жален глас
"Елате братя,вий санитари,
помощ ми дайте,спрете ми кръвта.

Турците реват "Аллах,Аллах",
българите реват "По пет на нож"
Бихме се славно срещу турцИте,
цел ден до пладне и цяла нощ.




http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_1.html

В 15 ч. настана върховият миг. 22-ри тракийски полк контраатакува на левия фланг, стремително се хвърли напред в ръкопашен бой с нож, приклад, камъни — „гуша за гуша”. Дясната вражеска колона не издържа напора и обърна гръб в бягство. Подгонените турци бяха промушвани с ножове или достигани с точни изстрели. Българските войски преминаха в настъпление по цялата линия, като отхвърлиха и лявата неприятелска колона. В 17 ч. османските табури подновиха настъплението срещу центъра, но бяха пак отблъснати с големи загуби. Артилерията действуваше отлично, разстрелвайки просто в упор техните бързо попълвани редици. Преследван ожесточено с огън и нож до спускането на мрака, разбитият противник се укри в укрепената позиция [19]. Ако преследването бе извършено с повече сили, участта на Булаирската позиция щеше да бъде решена още през този кървав ден. Но се получи тревожната вест за вражески десант в Шаркьой, поради което увлеклите се в преследване части бяха върнати на предишните си позиции. Само отличилите се тракийци запазиха преднината си от 2 км.

Настървеността на боя, приличащ по-скоро на „кланица”, остави страшен белег на бойното поле. Върху пространството между българската позиция и Булаирската се изброиха около 6000 вражески трупа. Българските загуби бяха значително по-малки: 114 убити и 416 ранени. Командуващият 4-а армия се чудеше кого да представи за награждаване: „Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст” [20]. Наистина трудно би могло да се прецени кой е повече или по-малко храбър. Войнишките кръстове „За храброст”, макар и щедро раздадени, не стигнаха за всеки храбрец. Но всички бяха удовлетворени от чувството за мъжествено изпълнен дълг, увековечен от марша „Булаир”.

Докато българските армии се сражават пред столицата на Османската империя,гърци и сърби започват терора над македонските българи.
Когато някои ни говорят за православно и славянско братство и за морал,добре е да научат нещо повече.


Удалено модератором


МЕРА СПОРЕД МЕРА

Ден денувам, пътища потайни
нощ нощувам, кътища незнайни.
Немам тато, нито мама
тато да ругае, мама да ридае.

Леле, моя, ти Пирин планино,
море църно цариградско вино.
Е-е дум ду-дум дум (2)

С враг врагувам, мера според мера.
С благ благувам, вера зарад вера.
Немам братец, ни сестрица
братец да ме хвали, а сестра да жали.

Леле, моя сабя халосия,
море люта одринска ракия.
Е-е-ду-ду-дум, дум (2)

Бог богува, нека си богува
цар царува, века ли царува.
Немам либе, първа обич мене
да очаква, и да ме оплаква.

Леле, моя пушка огнебойка,
море тънка солунска девойка.
Е-е-дум, ду-ду-ду-дум (2)

удалено модератором
http://vbox7.com/play:f5a43dad
http://vbox7.com/play:6b2c6f26
http://vbox7.com/play:75344487
http://vbox7.com/play:259f4810
удалено модератором

[Stolyar]

Радикальные ксенофобские высказывания и ссылки прошу на форуме не размещать

[master7]

Радикальные ксенофобские высказывания и ссылки прошу на форуме не размещать

Разговор по руски! Нищо ново.Новото предстои.

Раковски,Левски,Яворов и др. са ксенофоби,защото казват истината и тя е различна от вашите "безпогрешни" представи.
При малко желание бихте могли да проумеете причините за последвалата Втора балканска война, събитията след това и днешните събития на запад от нас.
Давайте бодро по вашия "особен","специален"път,нашият е обикновен.


P.S.
Що се касае до ссылки, те са на една парламентарно представяна партия ! ?

[НеОняДето...]

Докато българските армии се сражават пред столицата на Османската империя,гърци и сърби започват терора над македонските българи.

Да, вярно... само че за това най-напред и преди всички останали трябва да виним себе си. Удивително е, как толкова просто нещо се осъзнава толкова рядко.

От българска страна Балканската война е не особено добре подготвена във военно отношение, безобразно в дипломатическо и никак – откъм административно. Последните две обстоятелства се оказват фатални за резултатите от войната, които България получава. Именно те са и в основата на това, което – напълно справедливо, разбира се – те възмущава.

Защо се оказват фатални. Причината е в един проблем, който България не е в състояние да разреши с помощта САМО на военните средства, с които разполага. Коренът на проблема е в следното: Основна задача на войната е освобождението от османска власт на македонските земи, за които претенции имат както България, така и Гърция и Сърбия. Най-голямата тежест се очаква да бъде поета от България –тя е в центъра на коалицията като най-голямата страна, с най-многобройната и най-боеспособната армия. Македонските територии обаче се намират на юго-запад от България. А за да се реши военната задача, основното направление на нейната военна инвазия ТРЯБВА да бъде на юго-изток, към Истанбул Т.е. основната част от нашата армия по необходимост настъпва в посока, обратна на посоката на целите, които преследва. През 1912 г. България няма военен потенциал, за да може да разгроми главната военна групировка на противника на изток и едновременно с това да отдели войски за настъпление на запад, където да постигне реална окупация на интересуващите я територии. Този очевиден и военно неразрешим проблем следваше да бъде компенсиран с дипломатически средства – железен договор със съюзниците, с необходимите в такива случаи гаранции за всички страни, в който българския интерес да е ясно и недвусмислено защитен. Вместо това има невъобразима каша от взаимно противоречащи си двустранни договори със всяка от съюзните страни поотделно, спорни и безспорни зони /които съвсем не се оказват безспорни/, нереалистични гаранции /някои се основават на вече изтекли договори!/ и наивни споразумения за арбитраж – нали отначало е ясно, че Русия едва ли ще гледа благосклонно на страна, чиито войски са непосредствено около Проливите и дори се канят да атакуват Цариград. Още по-трагично е положението в чисто административната област. Българската администрация няма готовност и се оказва съвършено неспособна да организира дори някакво подобие на управление в местата, които армията е завзела – а те са доста обширни. Армейското командване се принуждава да оставя там някакви свои коменданти, което си е чиста импровизация – реално в никоя от отвоюваните територии не съществува българска власт, която в случай на нужда /а такава съвсем скоро възниква/ да предприеме организационни мероприятия по защитата им.

По такъв начин, в македонските земи липсата на военна сила, неяснотата около предварителните споразумения и отсъствието на реална българска власт закономерно водят до това, че съюзниците на България вземат толкова, колкото могат – те не виждат основание да се грижат за българските интереси, за които самата България очевидно нехае. Оказало се в ролята на измаменото камилче, българското ръководство още повече влошава нещата, като по-липсата на други аргументи и под влияние на емоциите, а не на реалната преценка, решава да прибегне до демонстрация на военна сила. От несправедливо ощетена страна – вярно, заради собствената си недалновидност, но все пак несправедливостта е очевидна – българския елит само за миг разрешава моралните дилеми на световната общественост, като внезапно я превръща в очите на тази общественост в подъл агресор срещу доскорошните си съюзници.

Няма такава териториална загуба, която би могла да се сравни с лошата слава, с лошия имидж на една страна. 16 юни 1913 г. е най-черната дата в новата българска история. Фаталното решение да се „респектира” Сърбия с „ограничена военна демонстрация на сила” повлича невъобразими последствия. За целия цивилизован свят България преминава в категорията на „лошите” и остава там чак до наши дни. Това решение предопределя съдбата на страната в Първата световна война, след която тя окончателно се затвърждава сред „лошите”, и до голяма степен – във Втората световна война, когато с лека ръка е изоставена от Запада в ръцете на Сталин. Това решение е в основата на всички мъчителни неудачи, които страната ни преживява през останалата част от ХХ век. Между другото, това решение става и причина управлението на цар Фердинанд, до този момент едно всъщност много добро управление, да остане недооценено и да се запомни само с лошо.

Тук беше споменато, че в началото на войната България мобилизира 600 – 800 хил. човека. Това не е точно. Мобилизацията предполага някакъв елемент на принуда. Всъщност това е броят на доброволците, които ентусиазирано се явяват при обявяването на мобилизацията. Но това е над два пъти повече отколкото страната е в състояние да въоръжи /а също да изхрани, обуе, облече и т.н./. България не произвежда оръжие, тя купува всеки патрон. България няма достатъчно тежка артилерия – и моли Сърбия да участва със своята /съвършено ненужно, както се оказва; сърбите, които винаги са били изключително лоши войници, практически не допринасят с нищо за разгрома на турските войски на истанбулското направление,; единствения резултат е, че им даваме повод за претенции/. България няма развити санитарни части – една трета от жертвите са небойни загуби от болести поради антисанитарните условия; голям е броят и на ранените, които умират заради липсата адекватна медицинска помощ. Благодарение обаче на добре подготвените си офицери и на смелостта и себеотрицанието, с които се бият войниците, тя блестящо провежда кампанията срещу Турция. Но през лятото на 1913 г. по-голямата част от потенциала на България е изчерпан. Недостигът във всичко е огромен. И това ясно и недвусмислено е доложено от командирите. Армията е много далеч от добро състояние във всяко отношение. Бившите съюзници се възползват от това и от колебливото поведение на ръководството, което ту нарежда атака, ту след ден я отменя. Те организират настъпление, но са разбити – при Калиманци сърбите бягат безславно, а черногорската дивизия, храбра, но слабо подготвена във военно отношение, е почти цялата издавена в Брегалница; при Кресна обкръжената гръцка армия е в катастрофално положение и пред перспективата от пълно унищожение. Но няма кой да спре нахлулите от север румънци, нито турците от юг. България стремглаво се носи към Първата национална катастрофа.

[stifen]

много добре, г-н не оня дето

[Авиатор]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...



Мы вроде бы, с одной стороны, не в ответе за действия политиков, тем более тех кто правил в прошлом, а, с другой стороны, как гласит пословица: "Не стреляй в прошлое из пистолета, это в будущем может взорваться бомбой!".

[Иван 25]

много добре, г-н не оня дето

Съжалявам, Не Оня Дето е всепризнат капацитет по история, но не мога да възприема напълно всичко казано от него.

........ През 1912 г. България няма военен потенциал, за да може да разгроми главната военна групировка на противника на изток и едновременно с това да отдели войски за настъпление на запад, където да постигне реална окупация на интересуващите я територии.

Дотук добре, абсолютно точно.

Този очевиден и военно неразрешим проблем следваше да бъде компенсиран с дипломатически средства – железен договор със съюзниците, с необходимите в такива случаи гаранции за всички страни, в който българския интерес да е ясно и недвусмислено защитен.

Е, това вече бих искал да зная как би могло да се осъществи и изобщо дали е възможно? Все пак времето е началото на 20 век, когато вече е ясно, че сериозният конфликт между великите сили е неизбежен, че предстои ново прекрояване на границите в Европа и вече никой няма да гледа договори и гаранции - важно ще бъде правото на силата. (Като че ли и в началото на 21 век това право все още не е в сила).
До този момент границите в Европа се определят от решенията на Берлинския конгрес 1878 г. България два пъти (в 1885 и 1908 г.) си позволява да наруши тези решения и още тогава става "лошата". Самата Австро-Унгария, участничка в Берлинския конгрес също си позволява да наруши решенията му анексирайки в 1908 г. Босна и Херцеговина. Можем ли тогава да очакваме, че някоя от заинтересуваните страни няма да наруши и "най-железния" договор стига да се почувства достатъчно силна или да намери подходящи съюзници?
От друга страна върху географската област Македония имат претенции три страни - България, Сърбия и Гърция. Сърбия, притискана откъм запад от Австро-Унгария, търси да се разширява на изток и юг и вече е постигнала сериозни успехи, завладявайки територии, населени предимно с българи. В Гърция, от друга страна, отдавна зрее Мегали идеята, като наследничка на Византия. Реално ли е изобщо да смятаме, че тези две страни доброволно ще остъпят на договорна основа териториите, за които претендира България и че ще спазват тези договори? Това си е чиста фантастика.
В края на краищата главната цел е била обединяване на усилията на балканските страни за обща война за прогонване на Турция от Балканите и за тази цел не е могло да се мине без компромиси. Ако България трябваше да се стреми към "железни" договори, най-вероятното е, че до балкански съюз нямаше да се стигне и Балканската война нямаше да се случи изобщо.

По такъв начин, в македонските земи липсата на военна сила, неяснотата около предварителните споразумения и отсъствието на реална българска власт закономерно водят до това, че съюзниците на България вземат толкова, колкото могат – те не виждат основание да се грижат за българските интереси, за които самата България очевидно нехае.

Някак си излиза, че България е виновна за това, че Сърбия не спазва предварително сключения договор. Нали вече казахме, че България няма достатъчно военни сили за да воюва на два фронта. Тя е принудена в споразуменията със Сърбия да ограничи военните си сили до една дивизия, която напредва по долината на Струма към Солун. Как тогава България ще има военни сили на територията на останалата част от Македония?

Оказало се в ролята на измаменото камилче, българското ръководство още повече влошава нещата, като по-липсата на други аргументи и под влияние на емоциите, а не на реалната преценка, решава да прибегне до демонстрация на военна сила. От несправедливо ощетена страна – вярно, заради собствената си недалновидност, но все пак несправедливостта е очевидна – българския елит само за миг разрешава моралните дилеми на световната общественост, като внезапно я превръща в очите на тази общественост в подъл агресор срещу доскорошните си съюзници.

Да, това е основната грешка, за която се обвинява Фердинанд и българското политическо ръководство. Наистина решението е преди всичко емоционално и има главозамайване от военните успехи през Балканската война. Но не ми е ясно какво точно недалновидно е направила България преди и по време на Балканската война и можела ли е да постъпи "по-далновидно". И прави ли сме днес да бъдем толкова строги СЛЕД като вече знаем какви са резултатите от тази война. Струва ми се, че общественото мнение е било ЗА ТОВА да бъдат наказани "съюзниците-разбойници". Е, никой не е предвидил, че "неутралната" Румъния ще ни нападне в гръб. Може би при малко по-различна ситуация, ако Румъния не ни беше изненадала, тогава резултатът щеше да бъде съвсем друг и днес щехме да говорим колко далновиден е бил Фердинанд.
Въпреки, че условното наклонение не съществува в историята нека да допуснем, че България не беше започнала Междусъюзническата война. Тя щеше да запази в своите граници беломорска Тракия и да загуби Македония. Но след две години неминуемо щеше именно за тази Македония да се включи във ПСВ на страната на Германия и отново щеше да стигне до Ньойския договор. Крайният резултат щеше да бъде отново същият.

[Иван 25]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...



Мы вроде бы, с одной стороны, не в ответе за действия политиков, тем более тех кто правил в прошлом, а, с другой стороны, как гласит пословица: "Не стреляй в прошлое из пистолета, это в будущем может взорваться бомбой!".

Эту тему, о Болгарии как страна-предатель, лучьше не трогать. Сначала надо знать историю и только после этого - надо помнить.

[stifen]

г-н иван 25, има едно стари правило - после боя кулаками не машут, и друго - удари един път, така , че да не повториш - когато генерал савов и цар фердинад заповядват атаката срещу сърбия и гърция, трябвало е да ударят със цялата мощ на българската войска, да завземат солун - известно , че който владее солун и /или цариград, доминира балканите, но армията вече е била разпусната и т.н и т. н./пример за игра ва банк дава турция на кемал паша/
няма съюзници-разбойници, българия проиграва своя шанс сама - сега съдбата и дава втори такъв - и този път е въпрос само на морални сили- види щем
много добре се е знаело, че румъния ще ни нападне, тя и русия ни предупреждават за това, струва ми се , че министър данов беше казал - мен румъния не ме плаши, той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва - за сведение на г-н авиатора - впрочем румъния напада под прякото давление на русия, както и турция не се спира пред одрин, както искат другите велики сили, с изключение на русия - но това са руските интереси, тук сърдене няма, а когато сърби и руси ни говорят за славянско и православно братство - трябва да знаем, че искат да ни прекарат

[пламен]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...

Не надо забывать . Публикую вырезку из :

" Военный дневник великого князя

Андрея Владимировича Романова


18 мая

Как наша дипломатия виновна в балканском вопросе! Не сделай она в 1912 г. роковых ошибок, и Румыния, и Болгария, и Греция выступили бы заодно с нами. Наши дипломаты умудрились всех перессорить, всякому нанести национальную обиду....
Теперь все клеймят Болгарию, и все же главный виновник — наша дипломатия. Но этого мало кто знает.

11 сентября. Царское Село

По поводу нашей политики на Балканах Sir George Buchanen выразился: “Ваша политика не всегда была особенно тактичной.— Your police on the Balkans was not always tactful”. Это мнение английского посла о нашей балканской политике является очень интересным. Я уже неоднократно отмечал то же самое, находя, что наша дипломатия совершила ряд непозволительных ошибок.

В данное время, конечно, Болгария [несет] всю ответственность за свое поведение, но все же наша дипломатия во многом виновата. Она создала недоверие к России на Балканах, она поколебала лучшие чувства балканских государств, и, главное, она никогда не знала, чего хотела, и держала за границей представителей — о Боже! — ниже всякой критики.

G. Buchanen вспомнил при этом балканскую войну и приезд Николая Греческого в Петроград, который в беседе с ним утверждал, что великие государства должны принять меры к ослаблению Болгарии и понудить Турцию выступить заодно с Грецией и Сербией против Болгарии. Это было еще во время войны (перемирие), и, как правильно выразился G. Buchanen, ежели союзники так задумывают против своих же союзников, то это свидетельствует о низком уровне их развития и весьма нечистоплотных способах действовать.

По мнению Buchanen’a, сербо-болгарский вооруженный конфликт 1912 г. был вызван именно закулисной интригой союзников против Болгарии. Для публики весь позор остался за Болгарией, но, в сущности, он по справедливости падает в гораздо большей степени на союзников, которые вызвали этот конфликт, а вину свалили на Болгарию.

...................... "

Болгария настаивала на проведении Россией и другими великими державами скорейшего арбитража по македонскому вопросу для разрешения сербско-болгарских территориальных споров. Российская дипломатия всячески затягивала решение этого вопроса, так как не хотела ссориться с Сербией, которая в тот момент из всех балканских государств была наиболее тесно связана с Россией.

Ссылка эта уже была http://savelaleksandr.narod.ru/WARS/page82.html

[Авиатор]

Друзья, славяне!

Вот и вы обиделись! А на что? Ведь из истории, как и "из песни слов не выкинешь". Оставим за политиками прошлого и настоящего такого рода определения и поиски виноватых. А ведь речь шла совсем не об этом...

Вся Европа вместе с Турцией усеяна костьми русских воинов-освободителей, спасавших то Пруссию (Германию) в 1807 и 1813 годах от французов, то Турцию от египтян в 1833 году, то Австрию от венгров в 1849, то Болгарию от турок в 1878, и, наконец, во Вторую Мировую войну пол-Европы от фашистов!

Глядя на спасенные страны, которые устремились в Евросоюз и НАТО, и сечас не с Россией, включая и наших братьев-славян, возникает у потомков российских солдат резонный вопрос , а не напрасны ли были эти жертвы?

Давайте впредь не будем ссориться, разочаровывать друг друга в память о пролитой крови и в успокоение их душ, и хотя бы изредка вспоминать и молится за них.

Помянем добрым словом и всех добровольцев, русских авиаторов и механиков, принявших участие в Первой Балканской войне и воевавших на стороне Болгарии. Мало из вас тех, кто знает, что у одного из них, у летчика Тимофея Ефимова, и его отец, Никифор, воевал против турок и освобождал Болгарию в 1878 году!
Светлая им память!

[НеОняДето...]

Не Оня Дето е всепризнат капацитет по история,

Никакъв капацитет, естествено, не съм, още по-малко пък - всепризнат. Всъщност, не бих се определил даже като добър любител - и не защото скромнича, а защото си е така.

Струва ми се, че общественото мнение е било ЗА ТОВА да бъдат наказани "съюзниците-разбойници".

Спор няма. Точно така е било. Но ако "общественото мнение" беше достатъчно, за да се управлява една страна, то правителствата нямаше да съществуват. Ръководството на страната е там именно за да преценява доколко това, което общественото мнение иска, е допустимо и възможно при дадените обстоятелства и доколко - не.

Впрочем, тази история със заповедта за атака срещу сръбските и гръцките сили е доста мътна. Заповедта е всъщност от 15 юни и е на ген. Савов. Правителството /или поне по-голямата част, включително министър-председателят Ст. Данев/ май не знаят за нея. Ген. Савов твърди, че е получил това нареждане от Фердинанд – писмен документ няма, но изглежда, че наистина е така.

Някак си излиза, че България е виновна за това, че Сърбия не спазва предварително сключения договор.Нали вече казахме, че България няма достатъчно военни сили за да воюва на два фронта. ....Как тогава България ще има военни сили на територията на останалата част от Македония?

Ами няма как. С военни средства дилемата е неразрешима. Нима аз твърдя обратното? А вината на България е, че сключва договори при условия, които позволяват на отсрещната страна безнаказано да ги нарушава. Дали е могла да ги сключи при по-добри условия? Може би да, може би – не. Аз просто съм отбелязъл факта, че тя започва войната именно при такива условия. Нещо, което не е трябвало да прави.

От друга страна върху географската област Македония имат претенции три страни - България, Сърбия и Гърция. ... Реално ли е изобщо да смятаме, че тези две страни доброволно ще остъпят на договорна основа териториите, за които претендира България и че ще спазват тези договори?

Не е реално. Но ръководството на България се надява точно на това. Как в такъв случай да го наречем далновидно? И на какво друго, ако не на такъв род недалновидност се дължи това, че България се озовава в положението, в което се озовава.

Войната е зле подготвена политически. Ти казваш, че е нямало как да бъде подготвена по-добре. Но как тогава войниците да спечелят война, която политиците предварително са загубили? Армията остава фактически непобедена, но поражението е факт и се дължи на смес от политическа наивност, неумела дипломация и солидна доза откровена глупост – всичко това родно производство. А „съюзниците – разбойници” и прочие други причини са второстепенни следствия. Това е, което се опитвах да обясня.

той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва

Не знам Русия да е нарушила някакъв договор. Всичко, за което се сещам, е една много тайна конвенция, по силата на която Русия трябва да озаптява Румъния. Но тя е от 1902 г. и освен това нейният срок изтича на 31 май 1912 г. – т.е. преди Балканската война изобщо да е започнала. Пък и тази конвенция е за в случай на война с Турция, а не със Сърбия и дори май предвижда българската армия да мине под руско командване (сигурно защото по времето, когато е сключена, България е васално княжество.) По отношение на нея, единствените претенции, които можем да имаме е, че през 1913 г. Русия „вероломно” отказва да я поднови – нещо съвсем обяснимо - а не, че я нарушава.

Помянем добрым словом и всех добровольцев, русских авиаторов и механиков, принявших участие в Первой Балканской войне и воевавших на стороне Болгарии. Мало из вас тех, кто знает, что у одного из них, у летчика Тимофея Ефимова, и его отец, Никифор, воевал против турок и освобождал Болгарию в 1878 году!
Светлая им память!

Вечна им памет!

Друзья, славяне!

Вот и вы обиделись!
....
Вся Европа вместе с Турцией усеяна костьми русских воинов-освободителей
...
Глядя на спасенные страны, которые устремились в Евросоюз и НАТО, и сечас не с Россией, включая и наших братьев-славян, возникает у потомков российских солдат резонный вопрос , а не напрасны ли были эти жертвы?

Авиатор, не знам защо защо ни зачисляваш към „обидените”. Просто посочихме това, което всеки от нас мисли за Балканската война. Що се отнася до „спасенные страны, которые сечас не с Россией” - България е комай единствената страна в Европа, която освен с руски кости е осеяна и с руски паметници, а нейният народ – единствения, който не е забравил.

[stifen]

опитвах да обясня.

той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва

Не знам Русия да е нарушила някакъв договор. Всичко, за което се сещам, е една много тайна конвенция, по силата на която Русия трябва да озаптява Румъния. Но тя е от 1902 г. и освен това нейният срок изтича на 31 май 1912 г. – т.е. преди Балканската война изобщо да е започнала. Пък и тази конвенция е за в случай на война с Турция, а не със Сърбия и дори май предвижда българската армия да мине под руско командване (сигурно защото по времето, когато е сключена, България е васално княжество.) По отношение на нея, единствените претенции, които можем да имаме е, че през 1913 г. Русия „вероломно” отказва да я поднови – нещо съвсем обяснимо - а не, че я нарушава.

.

така е , съжалявам за допуснатите от мен неточности и най-вече за определението "вероломно", такива са били интересите на ри, а аз винаги съм казвал, че в международните отношения интересите на обществото са висше благо
фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро