НеОняДето... писал(а):
Те, значи, намират общо между себе си и чудовищния режим на комунистите. И с промитите си мозъци изобщо не схващат колко нелепа е демонстрацията на такава съпричастност.
Според мен, носталгия по комунизма изпитват хора изгубили някакви привилегии и това е обяснимо.
Много хора,предимно пенсионери,които нямат вече сили също с носталгия си спомнят за соц.сигурност.
Има и хора с промити мозъци,но предполагам,че са малко./ В България не съм срещал такива/.
Те действително "...изобщо не схващат колко нелепа е демонстрацията на такава съпричастност.".
По-долу показвам един откъс от Симеон Радев,който много ме разсмива: Става дума за поведението на един закърнял руски полковник. Такъв тип рутина аз свързвам и с промитите мозъци.
Съжалявам,че не всички ще схванат като хумор този откъс.
"И по тихите води на Дунава яхтата-фантом летеше като стрела.
В Силистра Корабаров получи заповед да предаде княза на руските власти в Рени. Яхтата се спря малко в Черна вода, за да вземе въглища, и пристигна в Рени на 12-и подиробед (часа 5 и 30 м.). Зафиров и Кърджиев излязоха на брега и отидоха с файтон в града да дирят военния комендант.
Комендантът, един стар руски полковник, не бе получил никакви инструкции от своето началство: той даже не бе чул, че станала в България някаква революция. Разкопчал мундира си, равнодушен към всичките сцени на мировата политика, той седеше с две млади дами в една беседка и сърбаше сладостно чая си, когато един стражар се затече да му обади, че двама български офицери искат да му се представят.10 Закопчавайки мундира си, той се упъти да ги посрещне. Кърджиев, като взе неволно тържествен тон, изрече на завален руски език:
— По заповед на главнокомандующия на българските войски довели сме низвержения от българския престол принц Батенберг.
От всичко туй комендантът чу само името на княза и попита:
— Негово височество княз Батенбергски ли е пристигнал?
Кърджиев обясни:
— Да, докарахме го ний, да го приемете вий, понеже е низложен.
Един облак от удивление мина по очите на стария военен. Очевидно той недоумяваше.
— Докарахте го, как го докарахте? — попита той.
— Арестуван.
При тая дума, която обръщаше с глава нагоре всичките идеи за чинопочитание, с които брадата му бе побеляла, старичокът изкрещя:
— Да как вы смеете арестовать его? А если я вас арестую?
Работата ставаше лоша. Кърджиев се постара да обясни надве-натри, че князът е немец и че народът и войската са го свалили, защото действувал против волята на руския цар. Когато най-сетне разбра, комендантът се удиви на нова сметка.
— Вот как, вот как!...
После извика внезапно:
— Да как он смеет?
Мисълта, че някой е противодействувал на руския цар му се виждаше не само престъпна, достойна за всички наказания, но един вид нарушение на естествените закони. Когато монархическото му чувство измина всичките гами на негодуванието, той попита:
— Сега какво да се прави?
Наредбите му даваха право да се отнесе непосредствено до висшето началство в Петербург, но само в „чрезвичайни случаи“. Но случаят сега чрезвичаен ли беше наистина? Кърджиев и Зафиров поддържаха, че по-чрезвичаен случай от това: да му докарат под конвой един детрониран княз, не може да има. Комендантът възприе това тълкувание не без колебания. Той телеграфира за инструкции до военния министър в Петербург, до Министерството на вътрешните работи и до генерал-губернатора в Одеса. След това той помоли двамата офицери да се върнат в яхтата си и да се отдалечат от брега.