Добрый день.
Подскажите пожалуйста, какие тактические ошибки Германия допустила в ходе Первой мировой войны и которые избежала во Второй мировой?
Можно писать и на болгарском. Нужно для дочки.
Помогите по истории.
Сообщений: 10
• Страница 1 из 1
НеОняДето... » 19/03/2008, 04:30
Имам желание да помогна, но не съм сигурен, че правилно разбирам въпроса. Ще обясня:
В своя военен смисъл тактиката представлява способите, начините за водене на боя. Всеки род въоръжени сили има своя тактика при воденето на бойни действия, включваща и тактическо взаимодействие с други родове войски. С други думи, на тактическо ниво, така, както е зададен въпроса, трябва да разглеждаме грешките на германските въоръжени сили при непосредствените стълкновения на бойното поле, тяхното въоръжение и начина на приложението му, маневрите и прочие. Но и през Първата, и през Втората световни войни сраженията са страшно много - ще са ни нужни хиляди страници!
Да не би да имате предвид стратегическите грешки? Стратегията, накратко, е планиране на военните действия, поставянето на задачите, които трябва да се решат с военни средства и определяне на целите, които следва да се достигнат. Затова като че ли е по-лесно да се отговори по-обобщено за стратегическите грешки.
За Германия през ПСВ фундаментален стратегически дефект се явява изначалното намерение да се води война на "два фронта" - едновременно на запад и на изток. Планът "Шлифен", на който Германия се уповава в началото на войната, претендира да е решил тази класическа дилема като предвижда бърз разгром на Франция чрез обход на френските отбранителни линии по границата през Белгия, осъществен от основните германски сили. Като разчитат на по-бавната мобилизация в Русия и отдалечеността на руските войски от границата, германците смятат, че след като се справят с Франция, ще успеят да прехвърлят навреме войските си на изток, за да разбият и руската армия. Този план никога не е приведен в оригиналния му замисъл. Молтке (младши) го ревизира с цел по-равномерно разпределение на германските сили, и това на практика го превръща от офанзивен в дефанзивен, а войната от мобилна и маневрена - в позиционна. При това положение като основни грешки може също да се посочат липсата на достатъчна координация между различните германски армии и това, че настъплението по принуда се води в разхождащи се направления. Пък и стратегически погледнато в позиционната война на изтощение преимущество има не по-качествената, а по-голямата армия (а също и икономически фактори, но тях пропускаме)
За тактическите грешки просто не знам какво да кажа. Да опитам все пак:
На Военноморския флот: Пасивно поведение, не се търси решително противодействие на британския флот, за да се неутрализират английските действия - десанти по френския бряг и снабдяването на Острова. Флотската тактика късно включва масирани действия с подводници. Неограничената подводна война, брутална, но закъсняла, на този етап не може вече да реши проблемите на Германия.
На сухопътните сили:
1. Недостатъчно разбиране за значението на моторизираните части в мобилната война и правилното им използване за ускоряване темпа на настъплението. Поради което всякакъв замисъл за бърза победа над Франция пропада. През 1914 г. огневата мощ като скорострелност, качество и насищане вече е такава, че темпа на настъплението с пехота в гъсти редици е извънредно нисък. От друга страна, отбраняващата се страна има възможност достатъчно бързо да концентрира сили на застрашените участъци, защото комуникациите и са запазени.
2. Неразбиране значението на бронираните части при тактическото настъпление (идеята за танка е английска, немците я смятат за ялова).
3. Горното буквално съм си го изсмукал от пръстите, защото нищо друго не ми идва на ум.
На ВВС: Те не са достатъчно развити през ПСВ и тактическото им приложение е ограничено.
За ВСВ: Стратегически: Войната на "два фронта" се стреми да бъде избягната. Хитлер се опитва да прилага метода "един по един", като разчита да елиминира противниците, прилагайки стратегията на блиц-крига. (Но накрая се озовава насред всеобща война, така че не виждам каква "грешка от ПСВ" е избягнал.)
Но да речем, че понеже блиц-крига е отрицание на военните доктрини от ПСВ, той е "избягване на тактическите грешки".
В тактическо отношение същността му е в създаване на високомобилни съединения (дивизии) от бронетанков тип, който са самостоятелни, т.е. оперативно не са подчинени на пехотните. Самата пехота е високо моторизирана, за да е в състояние отблизо да следва настъпващите танкове (но моторизацията на пехотата в голяма степен остава повече пожелание, отколкото действителност). Много голямо значение се придава на взаимодействието с авиацията в хода на настъплението, като нейната бойна подръжка става равностойна на танковите сили. Високия темп на настъплението изисква много добра координация между частите, т.е. развити във висока степен свързочни средства.
Като цел се поставя не непосредственото унищожение на живата сила на противника пред фронта на атаката (както е в ПСВ), а максимално бърз пробив на много тесен участък и напредване в тила, за да се парализират комуникациите и противника да се лиши от възможност да управлява боя. Линията на настъпление трябва винаги да е такава, че да се застрашават поне две алтернативни цели - така противникът не знае къде да концентрира защитните си сили. Мобилните групи и авиацията унищожават оперативните центрове, прекъсват снабдяването, разрушават индустрията. Цели се светкавично парализиране на противниковите войски и тяхното пленяване, а не постепенното им унищожение. Идеята е с минимални средства да се постигне максимален ефект.
В своя военен смисъл тактиката представлява способите, начините за водене на боя. Всеки род въоръжени сили има своя тактика при воденето на бойни действия, включваща и тактическо взаимодействие с други родове войски. С други думи, на тактическо ниво, така, както е зададен въпроса, трябва да разглеждаме грешките на германските въоръжени сили при непосредствените стълкновения на бойното поле, тяхното въоръжение и начина на приложението му, маневрите и прочие. Но и през Първата, и през Втората световни войни сраженията са страшно много - ще са ни нужни хиляди страници!
Да не би да имате предвид стратегическите грешки? Стратегията, накратко, е планиране на военните действия, поставянето на задачите, които трябва да се решат с военни средства и определяне на целите, които следва да се достигнат. Затова като че ли е по-лесно да се отговори по-обобщено за стратегическите грешки.
За Германия през ПСВ фундаментален стратегически дефект се явява изначалното намерение да се води война на "два фронта" - едновременно на запад и на изток. Планът "Шлифен", на който Германия се уповава в началото на войната, претендира да е решил тази класическа дилема като предвижда бърз разгром на Франция чрез обход на френските отбранителни линии по границата през Белгия, осъществен от основните германски сили. Като разчитат на по-бавната мобилизация в Русия и отдалечеността на руските войски от границата, германците смятат, че след като се справят с Франция, ще успеят да прехвърлят навреме войските си на изток, за да разбият и руската армия. Този план никога не е приведен в оригиналния му замисъл. Молтке (младши) го ревизира с цел по-равномерно разпределение на германските сили, и това на практика го превръща от офанзивен в дефанзивен, а войната от мобилна и маневрена - в позиционна. При това положение като основни грешки може също да се посочат липсата на достатъчна координация между различните германски армии и това, че настъплението по принуда се води в разхождащи се направления. Пък и стратегически погледнато в позиционната война на изтощение преимущество има не по-качествената, а по-голямата армия (а също и икономически фактори, но тях пропускаме)
За тактическите грешки просто не знам какво да кажа. Да опитам все пак:
На Военноморския флот: Пасивно поведение, не се търси решително противодействие на британския флот, за да се неутрализират английските действия - десанти по френския бряг и снабдяването на Острова. Флотската тактика късно включва масирани действия с подводници. Неограничената подводна война, брутална, но закъсняла, на този етап не може вече да реши проблемите на Германия.
На сухопътните сили:
1. Недостатъчно разбиране за значението на моторизираните части в мобилната война и правилното им използване за ускоряване темпа на настъплението. Поради което всякакъв замисъл за бърза победа над Франция пропада. През 1914 г. огневата мощ като скорострелност, качество и насищане вече е такава, че темпа на настъплението с пехота в гъсти редици е извънредно нисък. От друга страна, отбраняващата се страна има възможност достатъчно бързо да концентрира сили на застрашените участъци, защото комуникациите и са запазени.
2. Неразбиране значението на бронираните части при тактическото настъпление (идеята за танка е английска, немците я смятат за ялова).
3. Горното буквално съм си го изсмукал от пръстите, защото нищо друго не ми идва на ум.
На ВВС: Те не са достатъчно развити през ПСВ и тактическото им приложение е ограничено.
За ВСВ: Стратегически: Войната на "два фронта" се стреми да бъде избягната. Хитлер се опитва да прилага метода "един по един", като разчита да елиминира противниците, прилагайки стратегията на блиц-крига. (Но накрая се озовава насред всеобща война, така че не виждам каква "грешка от ПСВ" е избягнал.)
Но да речем, че понеже блиц-крига е отрицание на военните доктрини от ПСВ, той е "избягване на тактическите грешки".
В тактическо отношение същността му е в създаване на високомобилни съединения (дивизии) от бронетанков тип, който са самостоятелни, т.е. оперативно не са подчинени на пехотните. Самата пехота е високо моторизирана, за да е в състояние отблизо да следва настъпващите танкове (но моторизацията на пехотата в голяма степен остава повече пожелание, отколкото действителност). Много голямо значение се придава на взаимодействието с авиацията в хода на настъплението, като нейната бойна подръжка става равностойна на танковите сили. Високия темп на настъплението изисква много добра координация между частите, т.е. развити във висока степен свързочни средства.
Като цел се поставя не непосредственото унищожение на живата сила на противника пред фронта на атаката (както е в ПСВ), а максимално бърз пробив на много тесен участък и напредване в тила, за да се парализират комуникациите и противника да се лиши от възможност да управлява боя. Линията на настъпление трябва винаги да е такава, че да се застрашават поне две алтернативни цели - така противникът не знае къде да концентрира защитните си сили. Мобилните групи и авиацията унищожават оперативните центрове, прекъсват снабдяването, разрушават индустрията. Цели се светкавично парализиране на противниковите войски и тяхното пленяване, а не постепенното им унищожение. Идеята е с минимални средства да се постигне максимален ефект.
Ако имате какво да кажете - добре. Пишете. Ако нямате какво да кажете - пак добре. Но не пишете.
- НеОняДето...
- Сообщения: 883
- Зарегистрирован: 20/03/2006, 20:21
- Откуда: София
Jurist » 21/03/2008, 10:09
Необходимо согласиться с НеОняДето... Главная проблема кайзеровской Германии – война на два фронта. Для европейской страны, почти не имеющей колоний, как Германия, это изначально означало проиграть войну…
Александр
- Jurist
- Сообщения: 528
- Зарегистрирован: 21/10/2006, 15:55
- Откуда: Москва
Сообщений: 10
• Страница 1 из 1
Кто сейчас на конференции
Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 9