от 7 до 10% детей цыган до 18-летнего возраста не образованы

[Пульхерия]

Абсолютно согласна тоже! Даже и добавить нечего.

[Вяра]

.. Но это в Москве. А вот интересно, какое отношение к ней было бы в Болгарии? ".

а в Мроскве такое отношение по тому, что цыгане здесь наименьшее зло, нет их почти в городе, так, пара кучек по вогзалам шляется, даи модно стало в последнее время у себя еврейские и цыганские корни находить, типо причастность к гонениям.
И так возвращаясь к великим людям, ну допустим на вскидку вспомнить Кирили и Методия вы не смогли, и Васила Левского не смогли, да хоть царя Семиона, будем считать что растерялись и не вспомнили. У вас есть такая возможность, перед Вами просторы информации - интернет, посмотрите и поищите сами, много ли известных деятелей цыганских вы найдете, а сколько Болгарских? Если бы не было между нациями различий (не только внешнего характера) то и самих наций уже давно не существовало -бы. Глупо отрицать очевидное. Да Русские не все пьяницы, но одна из самых пьющих наций в мире, и это увы и ах. Да, цыгане не все воры, но как посмотриш сводку происшествий...и никуда от этого не дется и так ВЕКАМИ!!!! сколько бы не велось разговоров про отдельно взятой личности,
"Бьют не по паспорту а по морде"
еще в древние, я бы сказала, дикие века, истребляли не только взрослых мужчин противника, но и детей и сейчас гонения идут не на отдельные личности а на целые нации. Вон французы уже воют от арабов, с чего бы? ведь если разобраться, большенство арабов по отдельности отличные люди....Болгары страдают от цыган. Не от какого-то конкретного человека а от целой нации. Ну или более мягко, от большей части представителей этой нации.
Как я писала у нас в селе тоже живут цыганские семьи, живут давно, говорят на болгарском, имеют хозяйство, детей в школу водят. Но вот в долг я им НЕ ДАМ

[нар]

Ну, начнем с того, что Кирил и Методий болгарами вовсе и не были. Васил Левски за пределами Болгарии едва ли известен. Как и большинство других болгарских деятелей. Это все известность локального значения.

[Ели]

Гръцкото име Методий също не може да бъде сигурно доказателство за неговата народност, както и латинското име Константин.
Всички народи, преминали към християнството тогава, получавали християнски имена, т.е. от юдейски, сирийски, гръцки или латински произход. Резултати от най-новите изследвания позволяват да се заключи, че рождените имена на двамата славянски апостоли не били Константин-Кирил и Методий, а чисто българославянските Църхо и Страхота.
Името Църхо е трудно за произнасяне на гръцки език. Възможно е Константин-Кирил да го е изоставил, преди още да е бил приобщен към висшето византийско общество. Подобни форми на собствени имена, като например Зарко и Церко, и днес още се употребяват в България.
Името Страхота, което в свободен превод означава приблизително „предизвикващ страх”, било малко подходящо за църковник. Това име, което не звучи християнски, днес е изчезнало в България. Напълно допустимо е, че Методий го е изоставил, когато постъпил в манастира или още преди това. Има пълни основания да се мисли, че името Методий не е било рождено.
Обичаят изисквал от вярващи, които постъпвали в манастир, или са решили да встъпят в по-висша църковна длъжност, да се откажат от светските (рождените) си имена и да приемат нови. С това се показва отказът от дотогавашния светски живот. И тук ние познаваме като име на по-възрастния от двамата братя само името Методий – това име, което той носел като монах и като епископ. Ето защо трябва да приемем, че това име не ще да е било рожденото му.
За това предположението има и други указания, които са интересни преди всичко с това, че произхождат от мястото на моравската мисия на братята или се занимават с нея:
Чешки хусисти, които виждали в делото на Константин-Кирил и Методий една от своите идеологическо-богословски основи, отбелязват 9 март – според римокатолическия календар, тогава ден на светите Кирил и Методий – като ден на светите Църхо и Страхота.
Една компилация от стари латински легенди за Кирил и Методий, излязла от печат в 1495 г. в Бохемия под надслов „Животът на св. Църхо и св. Страхота”.
Хавел Салански (1567-1621) писал в проповедта си за Ян Хус: „Бог изпратил на чехите двамата апостоли: Църхо и Страхота”.
Павел Странски (1583-1657) в шеста глава на съчинението си „Чешката държава” писал за Методий: „Епископът с гръцка вероизповед Страхота, т.е. Метудиус или Методиус”, и по-нататък, че по-старото църковно управление на страната било устроено „според гръцка или, което е същото, българска насока”.
Ян Амос Коменски (лат. Comenius, 1592-1670) споменава в първата глава на книгата си „Тежките сблъсквания на Чешката църква”: „Страхота, значи Методий”.
Сборникът от духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер „Чешки канционал” от 1683 съдържа химн за двама светии Църхо и Страхота.
Същият химн е отпечатан през 1727 и в съчинението „Citara novgo sakona” от Антонин Копиаш. Там „Църхо и Страхота” са означени като светци патрони на Чехия и Моравия.
Божидар Димитров открил във Ватиканската библиотека една досега неизвестна хроника на италиански език от XVI в. за моравската мисия на славянските апостоли. Там Методий е отбелязан като Страхота.
Тук приведените указания са взети от статията „Църхо и св. Страхота” на Иван Павлов във в. „О писменах”, София, бр. 2 от 8 декември 1979 година.