аrbat89 » 23/02/2009, 14:20
Есть такой празник В Болгарии.6 МАЙ ДЕН НА ХРАБРОСТТА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Обращение президента по случай 6 май
СЛОВО НА ПАРАДА ПО СЛУЧАЙ 6 МАЙ ДЕН НА ХРАБРОСТТА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
6 май 2002 г., София, пл. ”Александър Батенберг”
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми господа генерали, адмирали,
офицери и сержанти,
Уважаеми господа курсанти, войници и матроси,
Драги ветерани, военоинвалиди и военни от резерва,
Ваши превъзходителства,
Драги съотечественици,
В историческия и традиционния календар на всеки народ има светли дати, има празници с непреходно значение. Защото те имат своите дълбоки корени в миналото. И всяко тяхно честване, всяко тяхно отбелязване ни зарежда с ново национално самочувствие, с нови духовни сили и енергия, с нов прилив от патриотизъм.
За българския народ такъв празник е 6 май Денят на храбростта, ден, в който почитаме Свети Георги Победоносец. Ние тачим името на светия великомъченик, защото той е олицетворение на храбростта, защото е покровител на всички, които с много воля, доблест и героизъм защитаваха отечеството от поробителите, отстояваха правото на свободен живот. И тъкмо заради това няма нищо по-естествено от това ние, българите, да изберем 6 май за Ден на храбостта и за празник на Българската армия армия, чийто исторически път е осеян с много бойна слава.
В този ден поздравяваме хилядите доблестни български воини и скланяме чела в знак на признателност към всички, които жертваха живота си за свободата и независимостта на родината. Коленичим пред българската храброст.
Жизнеността на една нация се измерва и по това доколко тя е в състояние да преодолява възникналите исторически препятствия и предизвикателства, да се изправя на крака, да се възражда, да възкръсва след поражения и тежки периоди. Оцеляването и развитието на нашето отечество е плод на вековните усилия на нашия народ и армия, които в люта бран защитиха правото на държавата ни на самостоятелно съществуване. И тъкмо оттам идва високият морален авторитет на Българската армия, която още с първите си стъпки, с действията на Земското войнство в края на ХIХ век се изгражда като неразривна част от държавната структура.
Последвалите десетилетия ще запишат славни страници в бойната история на Българската армия. Сливнишиките чукари, Одрин и Чаталджа, Дойран и Тутракан, Ниш и Страцин, много други населени места пазят спомена за подвизите на българския воин.
И ако това е така, то не е защото българският войник има някаква божествена предопределеност, а защото винаги е воювал за земята си, бранил е бащината стряха, проливал е кръвта си за свободата на своите сънародници. Тъкмо заради това, въпреки всички перипетии на историята, българският воин и офицер имат такъв висок авторитет. Тъкмо заради това днес можем да си обясним факта, че няма българско бойно знаме, което да е попаднало в плен.
Безчет са подвизите и имената на онези, които ще запомним с мъжество, бойно майсторство и с героизъм. С удовлетворение трябва да подчертаем, че днешните български генерали и адмирали, офицери, сержанти и войници са достойни продължители на своите предшественици. Те изпълняват с чест своите конституционни ангажименти по военната сигурност на страната, по осигуряването на бойната подготовка.
И тъкмо заради това бих искал да поздравя всички не само тези, които са тук на парада, които са съпричастни с нашите усилия. Да ги поздравя за изключителната работа по организационното изграждане на Българската армия, по бойната подготовка, по повишаването на мобилизационната готовност.
Искам специално да отбележа високата роля на Българската армия при преодоляването на проблеми и грижи от невоенен характер, особено при ограничаването на природните бедствия тогава, когато българският воин доказва на дело своето високо партиотично чувство.
В ден като днешния правим равносметка на реформата. Но това е и един повод да обясним нейния дълбок същностен смисъл. Аз искрено вярвам, че не само в Българската армия, но и в обществото ни вече всички са убедени в необходимостта от тези реформени процеси, от дълбоките преобразувания, които реализираме не за да се харесаме на някой отвън, а за да не останем назад или встрани от дълбоките промени във въоръжените сили, от тази истинска революция във военното дело.
Ние правим тази реформа, защото на България е необходима една модернизирана, боеспособна и силна армия, която е в състояние да защити границите на страната, която е в състояние да гарантира нашата военна сигурност.
Трябва да кажем, уважаеми госпожи и господа, че след 11 септември м.г., в последните няколко месеца, същностно се промениха разбиранията за националната сигурност в световен мащаб. България се присъедини безусловно към действията на световната антитерористична коалиция. Българските въоръжени сили със своите части и съединения участваха в редица операции по поддържането на мира. Тази солидарност е не просто източник на знания и опит за българските воини. Тя сериозно издига авторитета на Българската армия и, бих казал, на страната като цяло.
И най сетне, но особено важно по значение, тази година, скъпи съотечественици, е решаваща в изпълнението на стратегическата ни цел за присъединяването на страната към НАТО. Това е общонационална задача, чието изпълнение зависи от всички нас президент, правителство, парламент, от всички институции, партии, организации.
Но изпълнението на тази изключително отговорна задача лежи преди всичко върху плещите на всички вас, на всеки един от вас генерал и адмирал, офицер, сержант и войник. И тъкмо заради това аз ви пожелавам много крепко здраве, успехи в организационното изграждане на Българската армия, в покриването на нормативите за оперативната съвместимост на Българската армия със страните-членки на Алианса.
Така всички вие ще останете верни на заветите, ще бъдете достойни продължители на делото на българските воини, на българските въоръжени сили през ХIХ и ХХ век, за славата на Българската армия, за славата на нашето отечество Република България.