Отдавна - от 505 години! - е назрял моментът да се въведе нов препинателен знак. Той ще обозначава иронията. Чрез него тя ще е лесно изразима и ще се разбира недвусмислено. (Иронията да стане недвусмислена - в това също има ирония.)
Около 24 май всички българи се настройваме на книжовна вълна и ни обзема самосъзнанието, че сме народ с апостолска мисия в културата. За това периодично изострящо се самосъзнание най-голяма заслуга имат онези, които са преувеличили нашата месианска роля възможно най-много с възможно най-кратки фрази.
Единият е Стоян Михайловски. В своя химн за Кирил и Методий той ги е обявил за "творци на наший говор мил". Този стих се пее хиляди пъти на всеки 24 май. Светите братя обаче не са творци на говор, на реч. И преди тях славяните са били словесни човешки същества, не са мучали. Това, което сътворяват братята, е азбука - система от символи. Тя пренася на книга славянската реч.
А книгата е носител, който фиксира завинаги облика на речта в момента на говоренето. Фотографията прави същото - запечатва човека, какъвто е при снимането.
На снимката той вече не се променя и не старее, станал е безсмъртен. Така че Кирил и Методий са създали не самия език, а начина той да се обезсмъртява чрез книжнината.
Другият е Иван Вазов с двустишието
И ний сме дали нещо на светът
на вси народи книги да четат
И тук истината е по-друга. Българите са дали много повече "неща" на света. А книги да четат са дали на доста народи, но чак пък на "вси". Така че двустишието на Вазов е отклонение от истината и в двете посоки. Първият му стих е преумаляващ (литота), вторият е преувеличаващ (хипербола). Но тъкмо заради тези метафори стихът на Михайловски и двустишието на Вазов са толкова вълнуващи и се помнят от всички. Макар и неистинни, те са поетически правдиви.
Освен това позволяват да подминем с премълчаване някои други неистини за азбуката, за книжнината и за апостолската роля на България в света.
В това също има неизразима ирония. Еднатапремълчана неистина е, че Кирил и Методий са създали азбука за българите.
Всъщност те са я създали за чехите и са им я занесли. Да, създали са я според фонетичните особености на солунския говор, който е диалект на българския език. Но по онова време всички славянски езици са звучали доста сходно. С времето са се “разбягали” насам-натам, и все пак дори в наши дни славяните могат да се разберат без преводач. Така че азбуката на братята е пасвала колкото за чехите, толкова и за българите.
Лулата, за която Рене Магрит казва, че не е лула. Вдясно - ходожникът на фона на своя прочута картина, вдъхновила песента It’s raining Men.
Мит е също, че Кирил и Методий са византийци с българска жилка. Родени са в Солун, но не “от майка славянка и от баща - Лъв”. Има хипотеза, че по произход са сирийци.
Каквито и да са, в създаването на азбуката им българите нямат нито участие, нито заслуга, нито “жилка”.
Друга премълчана неистина е, че българите са съхранили азбуката на Кирил, която е изкоренена от Моравия след смъртта на Методий. А истината е, че българите също изкореняват азбуката на Кирил, наречена глаголица, и я подменят с друга азбука - кирилицата.
Те първи започват да трият текстове на глаголица и да изписват върху изтритото същия или друг текст на кирилица. Такива палимпсести има запазени доста и най-ранният е още от Х век.
Макар да е наречена на Кирил, тази азбука по нищо не прилича на неговата. Тя е начертание въз основа на гръцката азбука.
Смята се, че е дело на Климент Охридски или че е резултат от спонтанен исторически процес. Авторството на св. Климент Охридски е съмнително, тъй като на тази азбука й липсва оригиналност. Докато глаголицата е толкова своеобразна, че без съмнение е вдъхновен творчески акт на един човек - свети Кирил.
Така че за заслуга на българите в опазването на глаголицата може да се говори само с малко ирония. В наши дни един текст на глаголица може да бъде прочетен от около 50 души в България. А общо в света я има, я няма 200 души, ограмотени по глаголица. Това са предимно езиковеди слависти, историци и археолози. Най-много те са в Чехия и още повече в Хърватия. Там глаголицата се ползва в католическите манастири чак до XVIII век. Така че българите всъщност са способствали азбуката на Кирил да отмре.
ватрушка писал(а):Отдавна - от 505 години! - е назрял моментът да се въведе нов препинателен знак. Той ще обозначава иронията. Чрез него тя ще е лесно изразима и ще се разбира недвусмислено. (Иронията да стане недвусмислена - в това също има ирония.)
Около 24 май всички българи се настройваме на книжовна вълна и ни обзема самосъзнанието, че сме народ с апостолска мисия в културата. За това периодично изострящо се самосъзнание най-голяма заслуга имат онези, които са преувеличили нашата месианска роля възможно най-много с възможно най-кратки фрази.
Единият е Стоян Михайловски. В своя химн за Кирил и Методий той ги е обявил за "творци на наший говор мил". Този стих се пее хиляди пъти на всеки 24 май. Светите братя обаче не са творци на говор, на реч. И преди тях славяните са били словесни човешки същества, не са мучали. Това, което сътворяват братята, е азбука - система от символи. Тя пренася на книга славянската реч.
А книгата е носител, който фиксира завинаги облика на речта в момента на говоренето. Фотографията прави същото - запечатва човека, какъвто е при снимането.
На снимката той вече не се променя и не старее, станал е безсмъртен. Така че Кирил и Методий са създали не самия език, а начина той да се обезсмъртява чрез книжнината.
Другият е Иван Вазов с двустишието
И ний сме дали нещо на светът
на вси народи книги да четат
И тук истината е по-друга. Българите са дали много повече "неща" на света. А книги да четат са дали на доста народи, но чак пък на "вси". Така че двустишието на Вазов е отклонение от истината и в двете посоки. Първият му стих е преумаляващ (литота), вторият е преувеличаващ (хипербола). Но тъкмо заради тези метафори стихът на Михайловски и двустишието на Вазов са толкова вълнуващи и се помнят от всички. Макар и неистинни, те са поетически правдиви.
Освен това позволяват да подминем с премълчаване някои други неистини за азбуката, за книжнината и за апостолската роля на България в света.
В това също има неизразима ирония. Еднатапремълчана неистина е, че Кирил и Методий са създали азбука за българите.
Всъщност те са я създали за чехите и са им я занесли. Да, създали са я според фонетичните особености на солунския говор, който е диалект на българския език. Но по онова време всички славянски езици са звучали доста сходно. С времето са се “разбягали” насам-натам, и все пак дори в наши дни славяните могат да се разберат без преводач. Така че азбуката на братята е пасвала колкото за чехите, толкова и за българите.
Лулата, за която Рене Магрит казва, че не е лула. Вдясно - ходожникът на фона на своя прочута картина, вдъхновила песента It’s raining Men.
Мит е също, че Кирил и Методий са византийци с българска жилка. Родени са в Солун, но не “от майка славянка и от баща - Лъв”. Има хипотеза, че по произход са сирийци.
Каквито и да са, в създаването на азбуката им българите нямат нито участие, нито заслуга, нито “жилка”.
Друга премълчана неистина е, че българите са съхранили азбуката на Кирил, която е изкоренена от Моравия след смъртта на Методий. А истината е, че българите също изкореняват азбуката на Кирил, наречена глаголица, и я подменят с друга азбука - кирилицата.
Те първи започват да трият текстове на глаголица и да изписват върху изтритото същия или друг текст на кирилица. Такива палимпсести има запазени доста и най-ранният е още от Х век.
Макар да е наречена на Кирил, тази азбука по нищо не прилича на неговата. Тя е начертание въз основа на гръцката азбука.
Смята се, че е дело на Климент Охридски или че е резултат от спонтанен исторически процес. Авторството на св. Климент Охридски е съмнително, тъй като на тази азбука й липсва оригиналност. Докато глаголицата е толкова своеобразна, че без съмнение е вдъхновен творчески акт на един човек - свети Кирил.
Така че за заслуга на българите в опазването на глаголицата може да се говори само с малко ирония. В наши дни един текст на глаголица може да бъде прочетен от около 50 души в България. А общо в света я има, я няма 200 души, ограмотени по глаголица. Това са предимно езиковеди слависти, историци и археолози. Най-много те са в Чехия и още повече в Хърватия. Там глаголицата се ползва в католическите манастири чак до XVIII век. Така че българите всъщност са способствали азбуката на Кирил да отмре.
Св. Св. Кирил и Мефодий создали не только азбуку, но и язык какой еще не существовал и это подчеркивают и самые известные руские учены.
Почему эту скандальную статью публиковали точно на 24 мая, почему вообще, в какой газете, кто?
Николиза писал(а):Штота рано начали... ИМХО
Николиза писал(а):Там еще и интеллекту тьма...такшта самое время.
Dimitri писал(а):просто,моргай пореже и косяка дави!
Николиза писал(а):Штота рано начали... ИМХО
lalala писал(а):немножко рано, но это значит, что будем долго праздновать...
Вернуться в Праздники и поздравления
Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 6