Б. Пастернак
Зимни празници
Бъдното често не стига ни.
Старото, новото - също.
Вечността нужно е винаги
като елха да е вкъщи.
Да й затъкне стопанката
блясъци звездни в косите,
да се сберат след ваканция
братята вкъщи, сестрите.
С колко тревожни въпроси
дрехите сменяш наречени,
все мислиш, че още дърво си
голо и необлечено.
Сякаш коминочистач свъсен,
с кок от къдрици сплъстени
важно елхата изпъчва се
с десет поли разкроени.
Стават лицата по-каменни,
тръпка по свещите мине,
струйките леки на пламъка
свиват си устните сини.
Будна нощта е до съмнало,
цялата тръпне и хърка,
къщата, грохнала в тъмното,
хлопа, по шкафове бърка.
Утро, след утро сменяват се,
дните смаляват си ръста,
гостите стават в дванадесет,
хапват, говорят до късно.
Вечер настава, пияните
сбират се с цели прозрачни,
стискат, небрежно уж, в дланите
хляб или чашка конячна.
В сняг си заровило мутрата,
с блясък на вино от касис,
сънено още от утрото,
селото тлее и гасне.
(
превод на Иван Милчев)
Весела Коледа и успешна Нова година!
/картинка не вставляется - придется вам напрячь воображение, чтобы все это себе представить/