няколко съвета от Кърт Вонегът

[пламен]

Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.

Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год. като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.

Всеки ден правете нещо което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсързечни към вашата.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдяте в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най – интересните хора, които познавам са знаели на 22год какво искат от живота. Някой от най – интересните на 40 год все още не знаят.

Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.

Може би ще се ожениет може би няма.Може да имате деца, може и да нямате.

Може би ще се разведете на 40 год., може би ще праднувате 75 год. сватба.

Каквото и да стане не се поздравявайте или самообвинявайте твърде много.

Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който нягога сте притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.

Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и вбъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най- ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.

Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи с по–висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.


.

[Дима]

Само за протокола:

"Много би ми се искало да я бях произенсъл, но за жалост не съм"

Кърт Вонегът в отговор на въпроса той ли е автора на тази реч.

http://www.jamesshuggins.com/h/tek1/sunscreen.htm

[пламен]

Дима, благодаря за забележката.
Жалко тогава, че друг е автора на тази реч, но пък речта си я бива.
Жалко също, че до сега не съм ползвал плажно масло. Но, какво да се прави ....

За да "компенсирам" , ще постна един друг откъс, от
" АПОКАЛИПСИСЪТ Е ДЕЛО ЛИЧНО" - Николай Фенерски :

" Раждат ни,
раждаме,
срещаме се и се разминаваме.

И всеки за себе си трупа важните въпроси за Онзи миг. А междувременно работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише глупости, яде три пъти на ден, стиска си пъпките, чука се наляво и надясно, купува си пералня, плаче, чете приказки на децата си, бие жена си, отделя въглероден двуокис и пот, шепне молитви и греши, постъпва умно, понеже е глупак, постъпва глупаво, понеже е мъдрец, скача без парашут от седмия етаж, лекува махмурлука си, пие и пак пие, страхува се от нищожното, нехае пред страшното, жени се за когото не иска, вдига температура, разнася клюки и вируси, тревожи се, хленчи и забравя...

Забравя въпросите си за Откровението, а тефтерчето кой го знае къде е. И когато дойде, гледа тъпо. И отваря широко очи и уши, за да не изпусне нещо, което съвсем пряко го касае.

"Какво си се опулил бе?!"

Апокалипсисът не боли. Няма нищо общо със зъболекаря.

Страшният съд е съвсем друга работа.... "

.