След влизането в сила на закона за тютюнопушенето на обществени места, усетих голямо напрежение у пушачите, особено при колегите си.Помислих си, че не е извършена необходимата предварителна подготовка.
В крайна сметка нали целта не би трябвало да бъде само да се харесаме на Европа и да се пощадят непушачите.
Не беше проявено никакво разбиране към хората, които са силно пристрастени към тютюна.Нито към дребните собственици на заведения, които нямат средства за приспособяване на отдени зали или заграждения.
Една година по-късно не знам как стоят нещата. Вече не ми прави впечатление.
Но въпросът, който си задавам е какво сериозно се прави по въпроса с тютюнопушенето в България?
Защо виждам толкова хора да пушат?И половината от тях са тийнейджъри.
Казват, че интелигентните хора не пушат, не допускат затлъстяване, ходят на фитнес...
Не ме вълнува чак толкова кой е интелигентен и кой не. По- скоро ме дразни фактът, че след като е всеизвестно, че тютюнопушенето уврежда здравето, защо аз- непушачката плащам същите здравни застраховки като един пушач?Заради криворазбраната солидарност?Това си е комунизум!!!