Колона танкове "Майбах" Т-IV пред катедралата "Св. Александър Нввски", София. Декември 1944 г. на преден план Panzer IV Ausf. (Добре се вижда регистрационния номер) зад него Panzer IV Ausf. G No 60253
Редица "Майбах" T-IV от първа бронирана дружинна. Лятото на 1943 г. Добре се виждат зацапаните тефтонски кръстове
ИСТОРИЯТА
Годината е 1942. Третият райх изживява най-високата точка от военната си мощ. Голяма битка не е загубена, немската техника е равностойна, дори често и по-добра от противниковата. Единственото слабо място е все по-големият недостиг на жива сила. Погледът на Хитлер се насочва към държавите сателити.
Същата година германският военен аташе в София изпраща съобщение до Главната квартира в Берлин. В него той прави извода, че българската армия не само е слабо въоръжена и няма тежка артилерия, танкове и съвременна авиация, но дори не е в състояние да води отбранителна война. В щаба на армията е изготвена примерна план-програма за превъоръжаване с нова бойна техника. По време на посещението на министъра на войната в Главната квартира на Хитлер (30 декември 1942 г.– 11 януари 1943г.) планът е приет без възражение от немците.
РЕЗУЛТАТИТЕ
От Берлин до Негово Превъзходителство, 12.II.1943 г.
“…Доставянето на военните материали е разпоредено и ще стане в съответните срокове с оглед на това, щото до първи април т.г. да се постигне подобряване на въоръжението на българската войска за отбрана, а до 1.VII.1943 г. едно заякчаване на бойната мощ, съгледно да може да се поведе една подвижна нападателна войска… Въоръжението на български бронирани части има за основа поставянето в бойна готовност до 1.VII. на една бронирана бригада.”
В приложение заедно с друга бойна техника са обещани бойни коли IV1. Общо 12 за четири месеца, месечно по три броя от датата на документа. Пълната доставка на този тип танк предвижда до края на 1943 г. да се изпълни цялата поръчка от 91 единици. Нашата страна се ангажира да заплати по 15 млн. лева за машина или общо за цялата поръчка 1365 млн. лв. През февруари 1944 г. допълнително са доставени още 6 машини. Оттам пълната доставка става 97 танка “Майбах” тип IV. В България пристигат Panzer IV Ausf G и Ausf H, като в наши документи разделение между двата вида няма. Затова не се знае точното количество доставени машини модификация “G”. Логично е да се търси връзка между датите на пристигане на доставките и произвежданите по това време модификации. В Германия Panzer IV Ausf G се произвежда от май 1942 г. до юни 1943 г. Най-характерен белег на модификацията е оръдието – 7,5 сm КwK 40 L/43, снабдено с двукамерен дулен спирач. По всичко останало в началните месеци на производство Panzer IV Ausf G прилича на Ausf F. С увеличаването на поръчките танкът се променя. Опростяват се люковете на механик-водача и радиста. Изчезват наблюдателните прибори от двете страни на куполата и отпред – отдясно на оръдието по посока на движението. Люкът на командира става едностранен вместо двустранен. Допълнително се поставя 30-mm брониран лист в предната част на корпуса с изрези за картечницата и наблюдателния прибор на механик-водача. Появяват се мортири за димни гранати и 5 mm екрани на купола и бордовете на танка. На последните серийни машини е поставено оръдие 7,5 сm КwK 40 L/48 – основен белег на Ausf H. Тези и други технологични промени правят модификация “G” трудно различима от следващата “H”.
На България са доставени машини от последното производство. Първите 3 броя бойни коли IV пристигат на 30.V.1943 г. Втората доставка от 11 машини е между 24 и 31 май, а третата (15 танка) 11 – 20 юли. Доставките след тази не представляват интерес, защото е почти невероятно в тях да е имало Panzer IV Ausf G.
По мое лично мнение спорна е и третата доставка от юли. Така че приемам за верни и двете възможности – броят на Panzer IV Ausf G в българската армия е 14 или 29 машини. Всички танкове са зачислени в бронетанковата бригада. Средните бойни коли IV са на въоръжение в 1, 2, 4, 5, 7, 8 бронирана рота от танковия полк. Танковете участват и в двете фази на Отечествената война. След края на Втората световна война се използват в танковата бригада, до масовото навлизане на съветските Т 34 – 85.
МАСКИРОВКА
По спомени на ветерани-танкисти Panzer IV Ausf G пристигат в България боядисани в жълто. Това е логично, защото с министерска заповед №181 от 18.02.1943 г. за техниката на Вермахта е въведен за основен заводски цвят тъмножълт (Wehrmacht Olive). Върху основния цвят в бойните части според терена може да се нанася маслиненозелена (Olive grun) и червенокафява (Brun) боя. Тази маскировка е въведена и в българската армия с нареждане № III–С–132 / 21.01.1944 г. на началник-отдел Щ.В.- София. Заповедта изцяло повтаря немските разпоредби, като е допълнено, че зимно време техниката се боядисва с лесноизмиваема бяла боя.
Според о.з. полковник Борис Чолпанов основният цвят на българските Panzer IV Ausf G е бил Light Buff (No.7 по каталога на Humbrol). В първата фаза на войната в Югославия машините участват с този цвят. При подготовката на заминаването на бронираните машини към Първа българска армия всички танкове са пребоядисани в маслиненозелено. Още в България върху зеления цвят е нанесена бяла лесно измиваема боя. След края на войната зеленият цвят остава основен за бронетанковата техника, дори и до наши дни.
ОПОЗНАВАТЕЛНИ ЗНАЦИ И НОМЕРАЦИЯ
Първите машини пристигат в България с поставени тевтонски кръстове още от заводите. У нас веднага те са зацапани с боя. Според Б. Чолпанов български танк IV не е експлоатиран с немски кръстове. До началото на бойните действия през септември 1944 г. Panzer IV Ausf G носят само регистрационни номера. Те се нанасят в бял правоъгълник с размери 480 х 170 mm в задната лява част на корпуса по посока на движението, с черна боя. Номерът представлява буква В и пет цифри (напр. В 60 253, където 60 определя типа на машината като бронирана верижна, а 253 е номерът на самата машина). Цифрите са с размери 140 х 70 mm и се нанасят с шаблони. Има случаи на изписани “на ръка” със собствен почерк на автора. На някои машини не са нанасяни регистрационни номера.
При започване на войната с Германия е въведен боен знак “Андреевски кръст”, изписан с черна боя. Този знак се нанася по корпуса и купола на танка на места, които добре се виждат по снимките. След приключването на първата фаза от Отечествената война специално за честванията в София през декември 1944 г. “хиксовете” са освежени, като някои екипажи ги окантоват с бяла боя, а машините са описани с имена на месности и населени места, където са водени боеве.
Танковете на бронираната дружина към Първа българска армия заминават за Унгария без наново нанесени регистрационни номера и опознавателни знаци върху прясната боя. На място в полевите работилници от двете страни на купола и отзад на ЗИП-а се рисува знак на Първа българска армия. Той е остър щит с диагонално разположен в него български трикольор. До края на войната участващите в бойните действия танкове са с този опознавателен знак.
След войната отново са премахнати всички опознавателни знаци и остават действащи само регистрационните номера, по стандарт отпреди започване на бойните действия. Поставянето на цветни знаци и цифри по време на учения се забелязва по снимки, но аз не разполагам с достатъчно информация по въпроса. Интересна е смяната на цвета на цифрите на регистрационните номера от черен на червен. С такива номера Panzer IV Ausf G доизживяват живота си в школата за танкисти в Шумен.