d.trust » 24/04/2014, 08:10
ДЖЕНА ДЖЕНЕВА
“На двайсет километра от Бургас, сияеше едно градче пред нас, едно градче със себе си заето - Поморие се казваше градчето.” Това изпяват Стефка Берова и Йордан Марчинков през далечната 1975 година, пленени от красотата на морския град. Близо 40 години след тази емблематична песен Поморие вече не е само мястото, “което със дискретност всеотдайна, опазваше опасната ни тайна”, градът е център на калолечението в България, а също и един от най-престижните курорти за балнеолечение на Балканския полуостров. Анхиало, както е старото име на Поморие, пленява своите посетители и с богатата си история, красотата на морския бряг, културните и архитектурните си забележителности.
За да се докоснете до бита и традициите на древните анхиалци, историческият музей е първата спирка от обиколката. Тук е събрана историята на региона от праисторическо време до късното Средновековие. Музеят се състои от четири зали, в които са представени предмети от бита, праисторическа керамика от халколита, останки от антични сгради, надписи на старогръцки, латински и арабски език, монети на Анхиало, Месамбрия, Деултум, Марцианопол, както и тракийски, македонски, римски, византийски, старобългарски и османски пари, които говорят за оживената търговия и връзки на древния град.
Посетителски център “Поморийско езеро” и музеят на солта, разположени в непосредствена близост един до друг, представят уникалното природно богатство на Поморийското езеро. Посетителският център предлага наблюдение на птици, познавателни турове, тематични беседи за биоразнообразието, както и информационни материали и сувенири. Музеят на солта, открит през 2002 г., е единственият в България и Източна Европа музей, показващ производството на сол чрез изпарение на морска вода на слънце. Музеят се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници, които произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Посетителите могат да видят “на живо” всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята и да усетят автентичната атмосфера на миналото.
Друга забележителност, разкриваща различните етапи от развитието на Поморие през хилядолетията, е античната куполна гробница, датирана към II - IV в.пр.н.е. Археологическите находки свидетелстват, че в тази гробница-мавзолей е погребано богато семейство от Анхиало и там са се организирали религиозни церемонии. Този уникален архитектурен паметник, единствен по рода си на Балканския полуостров, съчетава римската строителна техника с тракийската традиция и е най-късният представител на тракийските гробници по българските земи.
Манастирът “Св. Георги” е единственият действащ мъжки манастир на територията на Югоизточна България, основан още през VII век от гръцки колонисти, но разрушен с османското нашествие. Възражда се през 1856 година. Легендата разказва, че в края на XVII век в Анхиало се заселва турчинът Селим бей и основава чифлик на мястото, където днес се намира манастирът. Според преданието беят страдал от нелечима болест. Една нощ сънувал, че в двора на къщата му е бликнал чудотворен извор. Разкопал мястото, което видял в съня си, и открил мраморен берелеф на Свети Георги, а под него - аязмо. Водата била лечебна, беят оздравял и от благодарност вдигнал параклис над извора, а после заедно с цялото си семейство се покръстил.
Църквата “Преображение Господне” е най-старата постройка в града, завършена и осветена през 1765 г., и запазена до наши дни. Тя се намира в близост до резервата “Стари поморийски къщи”. Църквата е градена от камък и дърво, иконостасите са изписани от зографи в периода между XVI и XVII век. Под царската икона на Исус Христос се намира малко аязмо със светена вода, извираща от каменна плоча. Местните жители са нарекли изворчето “Сълзите на Христос”.
Архитектурен резерват “Стари поморийски къщи” е една от най-впечатляващи забележителности на черноморския град. Резерватът се състои от 10 къщи във възрожденски стил - на два ката с каменно приземие, където обикновено са се намирали стопанските помещения и кухнята. Къщите обаче са частна собственост и вътре не може да се влиза.